Липсваха каквито и да е спомени от приятели или семейство. Не бе направил никакъв опит да придаде по-личен вид на стаята, която обитаваше в момента. Имаше книги — цели кашони: криминални романи, книги на ужасите, шпионски трилъри, любовни романи, класика, научнопопулярни книги за полицейските методи, различните оръжия, както и по психология, митология, за магии, автомонтьорство — винаги предизвикваха усмивката й — и разнообразни справочници за всичко от архитектурата до зоологията.
Сякаш нямаше нещо, от което да не се интересува.
Знаеше, че предпочита кафе, но и че не възразява, ако чаят е достатъчно силен. Обичаше сладки неща сякаш бе десет годишен хлапак и притежаваше присъщата на такова дете несекваща енергия.
Беше любопитен — нямаше въпрос, който да се въздържи да зададе. Но притежаваше и някаква вътрешна доброта, която пречеше да му откажеш. Никога не пропускаше да й предложи, да й помогне за нещо. Когато мислеше, че не го наблюдава, тайничко даваше лакомства на Кон.
Като цяло всичко бе идеално — той й осигуряваше компания, доход и работата, която обожаваше. Тя му осигуряваше уютна атмосфера. Но същевременно никога не се чувстваше напълно спокойна, когато беше наблизо. Той повече не повдигна въпроса за онзи миг на привличане помежду им. Но той бе факт — и тя си го припомняше всеки път, щом пулсът й се учестяваше, когато неочаквано го завареше в някоя стая; спомняше си го всеки път, когато той насочваше към нея изпъстрените си със злато очи.
Според Бриана тя беше виновната. Беше минало много време, откакто някой мъж я беше привличал. Никой след Рори Макавери не бе вълнувал сърцето й, а той я бе оставил с наранена и изпразнена душа.
И понеже изпитваше влечение към свой гост Бриана реши, че е длъжна да изкорени това чувство. Но докато оправяше юргана на леглото му и подреждаше възглавниците, не успяваше да сдържи любопитството си накъде ли е поел днес.
Той не бе отишъл далеч. Грей реши да тръгне пеша сутринта и пое по тесния път под надвисналите облаци. Мина край две стопански постройки, видя навес, където имаше трактор и бяха струпани бали сено. Реши, че са на Мърфи, и се зачуди какво ли е да си фермер.
Да притежаваш земя, да носиш отговорност за нея. Да ореш, да сееш, да се грижиш и да наблюдаваш как дава плодове? Да изучаваш небето, да душиш въздуха дали времето няма да се промени?
Подобен живот не бе за Грейсън Тейн, прецени той, но вероятно е привлекателен за други. Сети се за онази особена гордост на собственик, която долови в походката на Мърфи Мълдун — човек, който знае, че стъпва по своя земя.
Но да притежаваш земя или каквото и да било, означава да си зависим. Хубаво е да поразпита Мърфи как се чувства.
От мястото, където се намираше, виждаше долината и издигащите се в далечина хълмове. Дочу нетърпеливото, радостно излайване на куче. Най-вероятно беше Кон, който търси някакво приключение, преди да се върне вкъщи и да положи глава в скута на Бриана.
Грей си даде сметка, че завижда на кучето за тази привилегия. Направи гримаса и пъхна ръце в джобовете. Доста усилия беше положил да не сграбчи сексапилната по ненатраплив начин хазяйка. Убеди се, че тя не носи спретнатата си престилка и не вдига косите си на кок, от който постоянно се измъкваха кичури, за да го прелъсти. А точно това се получаваше. Едва ли се въртеше из къщата, ухаеща на диви цветя и градински карамфил, за да го подлуди. А той страдаше.
Като се изключи физическото й присъствие, а то му създаваше достатъчно трудности, около нея витаеше тъга и тайнственост. Предстоеше му да преодолее стената от съпротива, за да разбере какво я тревожи. Какво кара погледът й да помръква.
Не че има намерение да се увлича по нея, повтори си за сетен път Грей. Просто бе любопитен. Лесно се сприятеляваше, защото интересът му към хората бе неподправен и притежаваше състрадателно сърце. Но близки приятели — от онези, с които човек поддържа връзка през годините, за които се тревожи, на които да липсва, ако отсъства — никога не бе допуснал да има.
Грейсън Тейн често пътуваше
Колибката с дръзко боядисана входна врата го накара да спре. От южната страна на постройката бе прибавено крило, не по-малко от самата къщурка. Пръстта, изкопана от основите, образуваше кален хълм, който можеше да доведе до възторг всяко петгодишно хлапе.
Тук ли живееха сестрата и зетят на Бриана от време на време? Според него тъмно пурпурната врата може да е дело единствено на Маги. Премина през портата, за да разгледа отблизо.
Следващите няколко минути се забавляваше, като надничаше из новата пристройка. Някой добре си бе свършил работата. Стените бяха здрави, а материалите — от най-добрите. Вероятно се приготвят за бебето, предположи, като си пробиваше път към задната част. Именно тогава забеляза другата постройка. Явно това беше стъкларската й работилница. Доволен от откритието си, стъпи от пътеката върху росната морава. Стигна до бараката, сложи ръце отстрани на очите и погледна през прозореца. Видя пещи, пейки, инструменти, които моментално провокираха любопитството и въображението му. Полици бяха отрупани с готови и полуготови произведения. Без да се замисля, той се отдалечи от прозореца и отиде до вратата.