— Искаш да ти счупя пръстите ли?
Извърна се. Маги стоеше на задната врата на къщурката с димяща чаша в ръце. Беше облечена в раздърпана жилетка, износени рипсени панталони, а лицето и бе свъсено. Грей й се ухили.
— Не бих казал. Тук ли работиш?
— Да. Какво правиш с хора, ако нахълтат без покана в кабинета ти?
— Нямам кабинет. Ще ме разведеш ли из работилницата?
Тя не си даде труда да му спести ругатнята и въздъхна дълбоко.
— Ама и теб си те бива. Но от мен да мине, така и така нямам какво да правя. Мъжът ми е изчезнал на някъде — заоплаква се тя, като тръгна към него през моравата. — Дори не си дал труда да ме събуди. Само ми оставил бележка с указание да закуся и да държа краката си на високо.
— И ти послуша ли го?
— Можех и да го сторя, ако не бях чула някой да обикаля наоколо.
— Извинявай — той отново се засмя. — Кога очаквате бебето?
— През пролетта — нямаше как да не се умилостиви. Споменаването на бебето веднага я трогна. — Има седмици дотогава и ако този мъж не престане да ме глези, ще го убия. Е, хайде, влизай. И без това си дошъл.
— Очевидно цялата ви фамилия е изключително гостоприемна.
— Не е така — по устните й заигра усмивка. — Цялата доброта се е съсредоточила в Бриана. Да се разберем — заяви тя, докато отваряше вратата, — нищо няма да пипаш, иначе наистина ще ти счупя пръстите.
— Слушам, госпожо. Тук е страхотно — втурна се да разглежда още с влизането. Приближи се до пейките, надникна в пещите. — Учила си във Венеция, нали?
— Да.
— Кое те запали? Боже, колко ненавиждам, когато ми зададат този въпрос. Направи се, че не си го чула — той се засмя и отиде до пейката при тръбите за духне на стъклото и инструментите. Пръстите го сърбяха да ги докосне. Предпазливо се обърна към нея и я прецени, преди да обяви: — По-едър съм от теб, ако се стигне до схватка.
— Да, но аз съм по-свирепа.
Тя все пак се смили, взе едни клещи и му ги подаде, той ги пое и завъртя.
— Страхотно оръжие за убийство.
— Ще го имам предвид следващия път, когато някой ме обезпокои, докато работя.
— Опиши ми процеса — хвърли поглед към скиците, разпръснати по пейката. — Първо нахвърляш идеите си на лист, така ли?
— Често — Маги отпи от чая и продължи да го наблюдава. В действителност имаше нещо приятно в начина, по който се движеше — леко, грациозно, без суматоха, което я тласкаше да хване скицника. — Какво ще кажеш за един кратък урок?
— С удоволствие. Тук вероятно става доста горещо, когато включиш пещите? Разтопяваш стъклото тук и какво след това?
— Взимам от него — започна тя. През следващите тридесет минути му описа как се прави фигура от стъкло.
Този мъж непрекъснато задава въпроси, мина й през ума. Вярно, интригуващи въпроси, които те карат да отидеш отвъд техническото описание и да обясняваш творческия подтик. Може би нямаше да го насърчи, но ентусиазмът му бе заразителен. Вместо да му обясни набързо, откри, че е склонна да отговаря детайлно на въпросите му, да демонстрира някои от нещата, да се смее с него.
— Карай в този дух и ще те наема за чирак — развеселена, прокара ръка по корема си. — Е, ела да изпиеш чаша чай.
— Сигурно не ти се намират от бисквитите, искам да кажа от курабийките на Бриана?
Маги го стрелна с поглед:
— Имам, имам. Не се безпокой.
След няколко минути Грей седеше до кухненската маса пред чинията с домашни курабии, заявявайки с пълна уста:
— Тя може да направи цяло състояние, ако ги продава на пазара.
— Предпочита да ги раздава на децата от селото.
— Странно е, че самата тя няма деца — направи пауза. — Не съм забелязал някой мъж да се навърта около нея.
— А ти си от онези, които забелязват всичко, нали така, Грейсън Тейн?
— Такъв ми е занаятът. А тя е красива.
— Безспорно.
Маги наля вряща вода.
— Защо ме караш да ти тегля думите с ченгел? Е, добре: има ли някои, или не?
— Защо не я попиташ сам? — тя начумерено постави чайника на масата. О, той определено притежава таланта да те накара да му кажеш, каквото иска да узнае. — Не — заяви и рязко сложи чаша пред него. — Няма никой. Тя все ги отхвърля, държи се хладно. Предпочита да прекарва времето си в грижи за гостите или да хукне за Енис всеки път, щом майка ни кихне. Изключително самопожертвувателна е нашата Светица Бриана.