Когато Грей се върна в пансиона „Блакторн“, завари Бриана да нанася смазка върху пода на гостната с бавни, почти любовни движения. Малкият златен кръст, който понякога носеше, се люлееше като махало на тънката верижка и проблясваше на светлината. Беше пуснала музика — весела мелодия, на която припяваше на ирландски. Очарован от гледката, той се приближи до нея и приклекна:
— За какво става дума в песента?
Тя се сепна. Той умееше да се прокрадва съвсем безшумно. Издуха разпилените пред очите си кичури и продължи да лъска.
— Как мъжете тръгват на война.
— Звучи прекалено радостно за такова нещо.
— О, ние винаги с радост се бием. Прибра се по-рано от обикновено. Искаш ли чай?
— Не, благодаря. Току-що пих при Маги.
Тя го погледна изненадано:
— Гостувал си на Маги?
— Реших да се поразходя и попаднах на къщурката. Разведе ме из работилницата си.
Бриана се засмя, но като видя, че той продължава да я гледа сериозно, спря и седна на подгънатите си крака.
— И как, за Бога, успя да извършиш подобен подвиг?
— Помолих я — той се ухили. — Беше малко свадлива в началото, но после се съгласи — наведе се към младата жена и вдиша дълбоко. — Ухаеш на лимон и пчелен восък.
— Нищо чудно. С тях мажа пода.
Издаде сепнат гърлен звук, когато той взе ръката й.
— Редно е да слагаш ръкавици, когато вършиш грубата работа.
— Пречат ми — опита се да измъкне ръката си, но той не я пусна. Опитваше се да изглежда решителна, но всъщност си пролича, че е смутена. — Ти ми пречиш.
— Ей сега ще се махна — „Тя изглежда толкова привлекателна, помисли си той, клекнала на пода с парцала в ръка и поруменели страни.“ — Излез с мен тази вечер, Бри. Нека те заведа на вечеря.
— Приготвих… Имам овнешки бут… — едва говореше. — Изпекох го…
— Може да се яде и утре, нали?
— Да, но… Ако ти е омръзнало моето готвене…
— Бриана — гласът му бе тих, но настойчив, — искам да те изведа.
— Защо?
— Защото имаш хубаво лице — докосна с устни кокалчетата на ръката й, с което накара сърцето й да се качи в гърлото. — Защото мисля, че ще ти е приятно някой друг да готви и да мие чиниите поне една вечер.
— Обичам да готвя.
— Аз обичам да пиша, но винаги е приятно да прочетеш нещо, над което друг се е потил.
— Не е същото.
— Напротив — отметна глава и насочи острия си поглед към нея: — Да не би да се страхуваш да те видят с мен на публично място?
— Как може да мислиш такива нелепости?
Как може тя да изпитва подобно нелепо чувство, добави тя наум.
— Чудесно. Значи имаме уговорена среща. В седем часа.
Грей знаеше кога да се оттегли, затова се отправи към стаята си.
Повтаряше си, че не е важно коя рокля ще облече, но въпреки всичко се засуети. Накрая се спря на семплата зелена вълнена рокля, която Маги й донесе от Милано. С дългите си ръкави и висока якичка дрехата бе непретенциозна и подходяща. Поне изглеждаше така на закачалката. Добре скроената тънка вълнена материя успяваше не само да прикрива, но и да изтъква и очертава всички извивки на тялото.
Независимо от това, реши Бриана, беше подходяща за вечеря навън и бе грехота, че още не я бе облякла, след като Маги бе вложила време и пари. А и платът така приятно галеше кожата.
Ядосана на себе си, че е толкова нервна, тя взе черното палто и го преметна през ръка. Ставаше дума за покана за вечеря, повтаряше си тя — жест от страна на мъжа, когото храни вече повече от седмица.
Пое дълбоко дъх за пореден път и пристъпи към кухнята, а от там към антрето. Грей слизаше по стълбите и тя се спря.
Той застина на място. За миг двамата останаха загледани един в друг. След това Грей пристъпи напред.
— Гледай ти — на устните му се появи усмивка. — Представляваш хубава картина, Бриана.
— Ти си с костюм — изрече смаяно тя и мислено отбеляза, че изглежда потресаващо.
— Нося един навсякъде със себе си. Взе палтото и й помогна да го облече
— Ти така и не каза къде ще отидем.
— Да вечеряме.
Той я прихвана през кръста и я изведе от къщата. Вътрешността на колата я накара да въздъхне. Носеше се дъх на кожа, която бе мека и гладка на пипане.
— Любезно е от твоя страна, че ме покани, Грей.
— Любезността няма нищо общо. Просто изпитах потребност да изляза и исках ти да си с мен. Никога не идваш в кръчмата вечер.
Тя малко се отпусна. Значи там отиваха.
— Не съм ходила напоследък. Но ми е приятно да се отбивам от време на време и да видя хора. Семейство О̀Мейли се сдобиха с ново внуче тази седмица.
— Знам. Почерпиха ме с бира по случай събитието.
— Направих камизолка за бебето. Трябваше да я взема със себе си.