Бриана въздъхна, а очите й гледаха замечтано.
— Оставил я той в центъра на Каменния кръг, но когато се върнал във фермата, хората на английския земевладелец вече го чакали. Съсекли го и земята започнала да попива кръвта му. Изгорили къщата и нивите му единствената му мисъл, докато умирал, била за любимата му.
Направи пауза с умението на опитен разказвач, които знае кога напрежението е достигнало връхната си точка. Арфистът в дъното на залата свиреше нежна любовна балада.
— А тя чакала, там, в центъра на кръга. След време й станало студено, толкова студено, че се разтреперила. През полята до нея достигнал гласът на любимия. Тя разбрала, че е мъртъв. Легнала, затворила очи и се понесла към него. Когато я намерили на следващото утро, на лицето й имало усмивка. Но сърцето й вече не биело. Има нощи, когато, ако застанеш в центъра на кръга, можеш да доловиш нашепваните им обещания, а тревата става влажна от сълзите им.
Въздъхвайки дълбоко. Грей се облегна назад и отпи от виното.
— Бриана, ти си талантлива разказвачка.
— Предавам ти го така, както съм го чувала. Любовта побеждава, разбираш ли? Може да преодолее страх, болка, дори смъртта.
— Ти чувала ли си шепота им?
— Да. И съм ронила сълзи за тях. И съм им завиждала — тя се облегна назад, разтърси глава, за да се откъсне от обзелото я настроение: — А ти какви истории за духове знаеш?
— Ами ще ти разкажа една. По хълмовете недалеч от Кълъдън броди еднорък планинец…
Тя неволно се усмихна:
— Истина ли е това, Грейсън, или го измисляш?
Той взе ръката й и я целуна, преди да заяви:
— Ти ще ми кажеш.
ПЕТА ГЛАВА
Никога не бе прекарвала такава вечер. Всичко се сливаше в прекрасен спомен — мъжът, който изглеждаше очарован от всяка нейна дума, романтичната осъвременена обстановка на замъка, без неудобствата, съществували през Средните векове, френската кухня, великолепното вино.
Не знаеше как да му се отблагодари за удоволствието — особено за менюто, което Грей с присъщия си чар успя да измоли от салонния управител.
Започна по единствения й известен начин: приготви му специална закуска.
При появата на Маги в кухнята ухаеше, а Бриана си тананикаше.
— Виждам, че утрото те прави щастлива.
— Така е — обърна филийката да се препече и от другата страна. — Ще закусиш ли, Маги?
— Вече ядох — призна тя с известно съжаление. — Грей тук ли е?
— Още не е излязъл от стаята. Обикновено по това време на деня е надушил храната и вече е тук.
— Значи сме сами в момента.
— Да — ведрото й настроение леко помръкна. Бриана внимателно сложи и последната препечена филийка на подноса и постави храната във фурната, за да я запази топла. — Дошла си да говорим за писмата, нали?
— Доста дълго те оставих да се притесняваш, докато ти отговоря. Съжалявам.
— И на двете ни бе нужно време да помислим — Бриана сплете ръце и се обърна към сестра си: — Какво ще правим Маги?
— Най-много ми се иска да се престоря, че никога не съм ги чела, че не съществуват.
— Маги…
— Чакай да довърша — прекъсна я тя и започна да се разхожда нервно напред-назад из стаята, като дива котка. — Ще ми се да продължим да я караме както досега и да съхраня спомените си за татко каквито са. Не искам да мисля или да гадая каква е жената, с която се е любил толкова отдавна. Не желая да имам пораснал вече брат или сестра някъде. Ти си моята сестра — изрече пламенно. — Ти си моето семейство. Постоянно си повтарям, че тази Аманда е създала някакъв живот за себе си и за детето си някъде и няма да ни благодарят, че се появяваме след толкова време. Искам да забравя цялата история. Искам тя да не съществува. Това е, което ми се ще, Бриана.
Спря, облегна се на плота и въздъхна.
— Това ми се ще — повтори Маги, — но не е онова, което е редно да сторим. Той произнесе името й… Последното нещо, което изрече на този свят, бе нейното име. Както тя има правото да го узнае, така и аз имам правото да я проклинам.
— Седни, Маги. Не е добре за теб да се разстройваш.
— Как няма да се разстройвам? Та ние и двете сме разстроени. Само че го изразяваме по различен начин — тръсна глава, за да спре Бриана. — Не, няма да седна. Ако бебето не е привикнало още към настроенията ми, то крайно време е да го направи — все пак спря за малко, за да си поеме дъх. — Ще трябва да наемем детектив в Ню Йорк. Нали това искаш?