— Според мен точно това трябва да направим — изрече сестра и предпазливо. — Заради самите нас, заради татко. Как точно ще стане?
— Роуган познава подходящи хора. Ще позвъни тук-там. Много го бива да звъни, както знаеш — долови, че Бриана е потисната, и затова й се усмихна: — Лесна работа. Но не знам колко време ще мине, преди да ги открием. И само Бог знае какво ще правим, когато се изправим срещу тях. Та тази Аманда може да се е омъжила, да си е народила още куп деца и да се радва на щастлив живот.
— И аз съм си го мислила, но все пак трябва да разберем, нали?
— Така е — Маги пристъпи напред и нежно я погали по бузата — Не се притеснявай така, Бри.
— Няма, ако и ти не се терзаеш.
— Значи се договорихме — в потвърждение сестра й я целуна. — Хайде, върви да нахраниш мързеливия си янки. Аз запалих пещите, защото работа ме чака.
— Не се преуморявай.
Вече до вратата, Маги се обърна с усмивка:
— Знам си възможностите.
— Не, не ги знаеш, Маргарет Мери — обади се Бриана, но вратата вече се бе затръшнала. Остана замислена, докато шумът от потупващата опашка на Коня върна към действителността.
— Какво? Да излезеш ли искаш? Добре. Иди виж какви ги върши Мърфи.
Щом отвори вратата. Кон се стрелна навън. Излая радостно и се понесе по полето. Затвори вратата и се зачуди как да постъпи. Минаваше десет, а имаше куп домашни задължения. След като Грей не се появява, по-добре да му отнесе закуската горе.
Погледът й отново попадна на менюто и тя се усмихна. Пак затананика, докато приготвяше таблата. Вдигна я и я понесе нагоре. Вратата му бе затворена и това я разколеба за миг. Потропа лекичко, но не последва отговор. Разтревожи се да не би да е болен. Почука отново — този път по-силно — и извика името му.
Стори й се, че дочу простенване. Прихвана таблата с една ръка и отвори вратата.
Върху леглото сякаш се бе водила битка. Чаршафите и одеялата бяха намотани едно в друго, а юрганът се свличаше до пода. Стаята бе леденостудена.
Влезе, видя го и се вторачи невярващо: с разчорлени коси и боси крака той седеше до бюрото. Наоколо имаше камари книги, а пръстите му бързо се движеха по клавиатурата на портативен компютър. До лакътя му имаше пепелник, препълнен с фасове. Вонеше на цигари.
— Извинявай… — никаква реакция. Мускулите на ръцете започваха да я болят от тежката табла — Грейсън…
— Какво? — въпросът бе изстрелян така свирепо, че тя неволно отстъпи. Той рязко повдигна глава.
Отново и заприлича на пират: опасен и склонен към насилие. Докато очите му се спрат на нея, без да се забелязват признаци, че я е разпознал, тя се запита дали не е полудял през нощта.
— Почакай — нареди той и отново се нахвърли върху клавиатурата. Озадачена, Бриана го послуша. Това продължи близо пет минути. Накрая той се облегна назад и прокара ръце по лицето си като човек, който се събужда от дълбок сън или от кошмар. След това се обърна към нея. На устните му играеше познатата й дружелюбна усмивка: — Това закуската ми ли е?
— Да, аз.. Вече е десет и половина и тъй като не се появи…
— Извинявай — стана, взе таблата от ръцете й и я постави на леглото. Взе парче бекон с пръсти. — Осени ме по средата на нощта. Онази история с духовете ме накара да се отприщя. Боже, колко е студено тук!
— Нищо чудно. Ще се разболееш, ако стоиш така с боси крака в студената стая.
Той само се усмихна, докато тя приклекна до камината и започна да подрежда торфените брикети. Заприлича му на майка, която гълчи палавото си дете.
— Увлякох се — призна си.
— Това е добре, но не е полезно да стоиш тук на студено и да пушиш цигара след цигара, вместо да хапнеш нещо прилично.
— Ухае ми на нещо много вкусно — приклекна до нея и приятелски я погали но гърба. — Бриана, ще ми направиш ли една услуга?
— Стига да мога.
— Махни се.
Потресена, тя извърна глава. Той й се усмихна и взе ръцете й в своите:
— Не се обиждай, мила. Просто съм склонен да убия човек, ако ме прекъсват, докато работя.
— Определено не исках да ти преча.
Той трепна и се опита да скрие раздразнението си. Стараеше се все пак да е дипломатичен.
— Нужно ми е да съм сам, докато ме е осенило. Хайде просто да забравим, че съществувам.
— Но стаята ти… Леглото трябва да се оправи, банята да се…
— Не се занимавай с тези неща — огънят, подобно на нетърпението му, се разпалваше. Изправи я на крака. — Ще се погрижиш за тях, когато отлети музата ми, ще ти бъда благодарен, ако от време на време оставяш храна пред вратата, но това е всичко, от което ще се нуждая.