Любов, помисли си Бриана, а очите й се изпълниха със сълзи. Ставаше дума за толкова силна любов, макар и изречена с малко думи. Коя е била тази Аманда? Как са се срещнали? И колко често баща й си е мислил за нея? Колко често я е пожелавал?
Бриана избърса сълзите и зачете последното писмо.
Скъпи мой,
Молих се непрестанно, преди да напиша това. Умолявах Светата Майка да ми посочи правилния път. Да ми покаже кое ще е справедливо за теб. Не съм сигурна, но се надявам, че онова, което ще споделя, ще те зарадва, а няма да те натъжи.
Спомням си часовете, които прекарахме в малката ми стая с изглед към река Шанън. Колко мил и нежен бе ти и колко силна беше любовта между нас. Никога не бях изпитвала, нито ще изпитам подобна дълбока и трайна любов. Затова съм благодарна, че макар и никога да не можем да сме заедно, ще имам нещо скъпоценно, което да ми напомня колко съм била обичана. Нося дете от теб, Томи. Моля те, радвай се за мен! Не съм сама и не ме е страх. Вероятно трябва да изпитвам срам — неомъжена, бременна от съпруг на друга. Срамът може и да се появи по-късно, но в момента съм много щастлива.
Знам от седмици, но не събирах смелост да те уведомя. Сега вече я имам, тъй като усещам първите притоци на живот на онова, което заедно създадохме. Нужно ли е да те уверявам колко ще бъде обичано това дете?
Вече си представям как държа детето ни в ръце. Моля те, заради детето ни сърцето ти да не се изпълва с тъга или чувство на вина. И заради детето ни аз ще замина. Ще продължа да си мисля за теб всеки ден и всяка нощ, но няма повече да ти пиша. Ще те обичам цял живот и всеки път, когато погледна към съществото, което създадохме през онези вълшебни часове край река Шанън, ще те обичам още по-силно.
Дай онова, което изпитваш към мен, на децата си. И бъди щастлив.
Винаги твоя,
Дете! Със сълзи на очи Бриана покри устата си с ръка. Сестра? Брат? Боже милостиви! Някъде на света съществуваше мъж или жена свързана кръвно с нея. Трябва да са почти връстници. Може да си приличат, да са наследили тена на кожата или цвета на косите.
Какво да направи? Какво бе направил баща и преди толкова години. Беше ли се опитал да открие жената и детето си? Или се бе опитал да забрави?
Бриана внимателно сгъна писмата. Затвори очи и остана приседнала в сумрачния таван. Баща й не беше я забравил и беше запазил писмата й. Винаги бе обичал своята Аманда.
Имаше нужда да премисли нещата, преди да сподели с Маги. Младата жена разсъждаваше най-добре, когато вършеше нещо. Нямаше сили да продължи да разчиства тавана, но имаше достатъчно друга работа. Захвана се да чисти подовете, да лъска мебелите, да готви. Заниманието с домакинството, удоволствието, когато въздухът се освежи, значително подобри настроението й. Прибави торфени брикети в камините, запари чай и се зае да нахвърля скица на бъдещата оранжерия.
Решението само щеше да дойде след време, убеждаваше се тя. След повече от двадесет и пет години още няколко дни на размисъл нямаше да навредят. Но си даде сметка, че е склонна малко да отложи нещата от страх пред неминуемия гневен изблик на сестра й. Бриана никога не бе твърдяла, че е смела жена.
Съчини любезно делово писмо до компанията „Трикуортър“ в Уелс и го остави настрана, за да го изпрати на другия ден.
На следващата сутрин я чакаше цял списък от задачи. Докато запали огъня в камината за през нощта, усети умора и се зарадва, че Маги очевидно е била прекалено заета, за да намине. Още един-два дни, реши Бриана, и ще покаже писмата на сестра си.
Но тази вечер щеше да се отпусне, да не мисли за нищо. Имаше нужда да се поглези. Гърбът я наболяваше от усиленото търкане на подовете. Може би топла вана със солите — подарък от Маги от Париж, чаша чай и хубава книга щяха да й се отразят добре. Ще използва голямата вана горе и ще се чувства като гостенка. Вместо да легне в тясното си легло в пристроеното до кухнята апартаментче, щеше да прекара нощта в стаята, която смяташе за най-хубава.
— Ще си поживеем царски тази вечер, Кон — обясни тя на кучето, докато обилно ръсеше соли във ваната. — Вечеря в леглото, книга от предстоящия ни гост писателя. Не забравяй, че е много важен янки — добави тя, когато Кон удари с опашка по пода.
Съблече се и се потопи в горещата, ароматизирана вода. Въздъхна дълбоко. Може би любовен роман ще е по-подходящ за момента, мина й през ума, вместо изпълнен с напрежение трилър, какъвто предполагаше, че е романът „Завещания хематит“. Настани се по-удобно във ваната и все пак предпочете да се потопи в историята за жената, преследвана от миналото си и заплашвана от настоящето.
Романът я увлече дотолкова, че когато водата поизстина, тя продължи да държи книгата с една ръка и да чете, а с другата взе хавлията. Потрепери, бързо навлече дълга памучна нощница и освободи косите си. Само заради вкоренения навик остави за малко книгата и почисти ваната. Но не си даде труда да си приготви вечеря. Предпочете да се сгуши в леглото й да се завие с юргана.