— Научих се от баба — обади се Бриана. — Все исках да гледам как приготвя ястията.
— И затова постоянно ме обвиняваше, че не желая да бъда прикована към печката — заяви Маив, като отметна глава. — Не ми допада подобен живот. Готова съм да се обзаложа, че вие не сте прекарвали много време в кухнята, госпожо Суини.
— Не особено, трябва да призная — усетила гласа си леко хладен, Кристин се опита да го смекчи. — И нищо, което някога съм сготвила, не напомня на поднесеното тази вечер, Бриана, Роуган с право превъзнасяше кулинарните ти способности.
— Изкарва си прехраната по този начин. Осигурява постеля и храна за непознати.
— Остави я на мира — намеси се Маги тихо, но погледът й бе твърд, сякаш бе извикала. — Господ е свидетел, че и за теб се е грижила и те е хранила достатъчно дълго.
— Нейно задължение е. Няма човек на масата, който ще отрече, че е дълг на дъщерята да се грижи за майката. Нещо, което не съм видяла от теб, Маргарет Мери.
— Нито пък някога ще го видиш и затова бъди благодарна, че Бри те търпи.
— Няма за какво да съм благодарна, след като собствените ми деца ме изхвърлиха от къщата ми. Оставиха ме болна и сама.
— Но ти не си боледувала нито ден, Маив — отбеляза хладнокръвно Лоти. — И как ще си сама, когато съм до теб ден и нощ?
— И получаваш седмична надница, за да го правиш. Редно е хора от моята кръв и плът да се грижат та мен, но не! Дъщерите ми обръщат гръб, а вуйчо ми, с хубавата си къща в Голуей, не ще и да знае за мен.
— О, никак не си се променила, Маив — Нийл я погледна със съжаление. — Ни най-малко. Извинявам се от името на племенничката си за лошото й държане, Криси.
— Най-добре да се прехвърлим в гостната за десерта — пребледняла, Бриана се надигна. — Ей сега ще го поднеса.
— Там наистина ще е по-уютно — съгласи се Лоти.
— Ще ти помогна, Бриана.
— Ще ме извините ли за миг, вуйчо Нийл, госпожо Суини? Искам да разменя няколко думи с майка си, преди да се присъединим към вас — Маги остана седнала и изчака стаята да се опразни. — Защо го правиш? — попита тя, когато двете с Маив останаха сами. — Защо й разваляш вечерта? Толкова ли ти е трудно поне една вечер да й създадеш илюзията, че сме семейство?
Смущението, което изпитваше, само направи тона на Маив по-остър.
— Самата аз не храня никакви илюзии и нямам нужда да впечатлявам някоя си госпожа Суини от Дъблин.
— Независимо от това, ти я впечатли — с безобразното си поведение. То се отразява на всички ни.
— Да не си въобразяваш, че си нещо повече от нас, останалите, Маргарет Мери? Повече, защото си се мъкнала във Венеция и Париж? — Маив се наведе напред и стисна ръба на масата толкова силно, че кокалчетата на ръцете и побеляха. — Да не си въобразяваш, че не знам какво си правила с внука на тази жена? Да се държиш като лека жена, без капчица срам. Е, да, той ти осигурява парите и славата, за които винаги си мечтала. Ти трябваше само да продадеш тялото и душата си, за да ги получиш.
Маги стисна ръце под масата, за да не треперят.
— Продавам творбите си, така че може и да си права, като намесваш душата ми. Но тялото си е мое. Доброволно го отдадох на Роуган.
Маив пребледня, когато чу подозренията й да се потвърждават.
— И ще заплатиш за това, както аз навремето. Мъж като него търси от такива като тебе онова, което напипва единствено в тъмното.
— Нищо не знаеш за цялата история. Нищо не знаеш за него.
— Но познавам теб. Какво ще стане с кариерата ти, когато откриеш, че носиш бебе в корема си?
— Ако се окаже, че трябва да отглеждам дете, моля се на Господ да се справя по-добре от теб. Няма да зарежа всичко и да покрия до края на живота си детето и себе си с власеница, сякаш сме мъченици.
— Нищо не разбираш — сряза я Маив. — Продължавай така и ще видиш какво ще ти се случи. Ще разбереш какво е животът ти да спре, а сърцето ти — да се разбие.
— Не е било задължително да стана така. Други музиканти и певци имат семейства.
— Аз имах талант — Маив усети сълзи на самосъжаление да пълнят очите й. — И защото бях арогантна като теб, той ми бе отнет. У мен вече нямаше никаква музика, щом ти влезе в мен.
— А е могло да има, ако си го желала достатъчно силно.
Да го е желала? Дори сега Маив усещаше как старата рана разкъсва сърцето й.
— Каква е ползата да желаеш нещо? Ти самата цял живот си искала нещо, а сега рискуваш да ти бъде отнето заради тръпката да усетиш мъж между краката си.
— Той ме обича — чу се Маги да казва.
— Мъжете лесно говорят за обич в тъмното. Никога няма да си щастлива. Родена си в грях, живееш в грях и ще си отидеш в грях. И сама. Точно като мен.