Тя кимна и отново сведе очи.
— Не става дума само за пари, нали, Роуган? Понякога се страхувам, че съм им станала подвластна. Защото парите ми харесват, много ми харесват, както и всичко свързано с тях.
— Не става дума само за пари, Маги. Както и не става дума само за откривания на изложби, където се лее шампанско, или за вестникарски отзиви и приеми в Париж. Това са само външните неща. Става дума за онова, което е у теб и за всичко, което си ти, за да успееш да сътвориш такива красиви, уникални и впечатляващи творби.
— Не мога да се върна към начина на живот, който водех, преди да те срещна. Вече не съм същата — тя се загледа в него, изследвайки внимателно всяка черта на лицето му; ръката му бе върху нейната. — Ще дойдеш ли на разходка с мен? Искам да ти покажа нещо.
— Колата ми е отвън. Вече сложих колелото ти вътре.
Тя се усмихна.
— Трябваше да се досетя, че ще го сториш.
Поеха към Луи Хед, а есенният вятър превръщаше нападалите листа в море от цветове. Навътре от тесния път, разлюлени като море, се простираха нивите и хълмовете в онова наситено зелено, така характерно за Ирландия. Маги видя срутените каменни колиби, които не изглеждаха по-различни оттогава, когато мина но същия път преди пет години. Земята беше тук и хората я обработваха, както винаги правеха. И щяха да правят.
Чу морето и усети дъха му, а сърцето и се сви. Стисна силно очи, после ги отвори. И прочете надписа:
Да отплаваме ли за Ню Йорк, Маги, или да изпием по халба?
Колата спря, тя не каза нищо. Излезе и позволи на студения въздух да я погали но лицето. Взе ръката на Роуган и двамата се спуснаха по отъпканата пътечка към морето.
Войната продължаваше: вълните се разбиваха върху скалите с оглушителен трясък и шум. Беше се спуснала мъгла и границата между морето и небето бе изчезнала, виждаше се само една широка сива ивица.
— Не съм идвала тук почти пет години. Не знаех, че отново ще дойда — стисна устни. Искаше й се юмрукът, стегнал сърцето й, леко да се отпусне; поне мъничко. — Тате умря тук. Бяхме дошли само двамата. Беше зима и много студено, но той обичаше това място повече от всяко друго. Същия ден бях продала няколко скулптури на търговец от Енис и бяхме празнували в кръчмата на О’Мейли.
— Ти си била сама с него? — Роуган бе ужасен. Не можеше да направи нищо за нея, освен да я вземе в прегръдките си и да я притисне към себе си. — Съжалявам, Маги. Много съжалявам.
Тя прокара буза по мекото вълнено палто на Роуган, долови мириса му. Затвори очи.
— Говорихме за майка ми, за женитбата им. Никога не разбрах защо не я остави. Вероятно никога няма да разбера. Но той копнееше аз и Бриана да получим всичко, което желаем. Струва ми се, че и аз се нуждая от същото, но си мисля, че ще имам възможност да получа това, което искам.
Отдръпна се, за да вижда лицето му, докато говори.
— Имам нещо за теб.
— Не откъсна поглед от него; бръкна в джоба си и извади една от стъклените капки.
— Прилича ми на сълза.
— Да — съгласи се тя.
Изчака го да я вдигне пред очите си и да я разгледа. Той прокара палец по гладката повърхност.
— Сълзите си ли ми даваш, Маги.
— Може би — тя извади друга капка. — Получават се, като пускаш горещо стъкло във вода. Докато го правиш, някои веднага се пукат, но други издържат и се оформят. Здрави са — клекна да потърси камък. Докато Роуган я гледаше, тя удари капката с камъка. — Толкова са здрави, ме не можеш да ги счупиш дори с чук — изправи се, като държеше капката, която бе непокътната. — Издържа, нали виждаш. От удара само отскача и проблясва. Но тук, в тънкия й край, само едно невнимателно движение и… — Тя стисна края между пръстите си Стъклото стана на прах. — Изчезна, нали видя. Сякаш никога не е съществувало.
— Сълзите извират от сърцето — отбеляза Роуган. — И към двете трябва да се отнасяме внимателно. Няма да разбия сърцето ти, Маги, както и ти няма да разбиеш моето.
— Не — тя си пое дълбоко въздух. — Но доста често ще си нанасяме удари. Ние сме така различни, както водата и горещото стъкло, Роуган.
— Но можем да създадем нещо силно помежду си.
— Мисля, че е възможно. И в същото време се чудя колко дълго можеш да издържиш в къщурка в Клар или аз в къща, пълна с прислуга, в Дъблин.