— Можем да се преместим във вътрешността на страната — заяви той и я видя как се усмихва. — Всъщност мислех по този въпрос. Идеята подлежи на обсъждане, Маги, и можем да постигнем компромис.
— Ха, вечният бизнесмен. Дори в миг като този.
Той се направи, че не чува саркастичната й забележка.
— Имам намерение да отворя галерия в Клар, където да излагам произведения от ирландски художници.
— В Клар? — отметна разрошените си от вятъра коси и го погледна смаяно. — Филиал на „Уърлдуайд“ тук, в графство Клар? Готов си да направиш това за мен?
— Да. Но, трябва да ти призная, с риск това да намали значението на постъпката ми в очите ти, че имам тази идея доста преди да се запозная с теб. Идеята няма нищо общо с теб, ала мястото, където ще бъде осъществена, има. Или може би е редно да кажа — с нас?
Вятърът се усили; той притвори якето й и го закопча. — Мисля, че мога да живея в къщурка в западната част на страната през част от годината така, както ти можеш да живееш в къща с прислуга през останалата.
— Предварително си го измислил!
— Да, признавам. Е, някои неща могат да бъдат обсъдени — той отново разгледа стъклената капка, преди да я пусне в джоба си. — Едно нещо обаче не подлежи на обсъждане.
— И какво е то?
— Сватбен договор, Маги, отново с изключителните права за мен, който няма да ти даде възможност да избягаш. Договор за цял живот.
Юмрукът около сърцето й се сви още повече.
— Трудно е човек да се пазари с теб, Суини.
— Така е.
Тя отново погледна към морето, към безспирното движение на водата, към упоритите скали и магията, която създаваха.
— Бях щастлива сама — пророни тя тихичко. — И бях нещастна, когато ти не беше при мен. Исках никога да не разчитам на никого, или да допусна толкова да се привържа към някого, че да съм нещастна. Но разчитам на теб, Роуган — нежно погали бузата му. — И те обичам.
Сладостен трепет премине през него, когато я чу да го изрича. Насочи дланта й към устните си.
— Знам.
И юмрукът, така стегнал сърцето й, се отпусна.
— Знаеш? — Тя се засмя и поклати глава. — Сигурно е чудесно винаги да си прав.
— Няма по-чудесно нещо — той я вдигна и я завъртя, преди устните им да се слеят. Вятърът с мирис на море ги обгръщаше. — Щом мога да те направя нещастна Маги, ще мога да те направя и щастлива.
Тя силно го прегърна.
— Ако не го направиш, ще превърна живота ти в ад. Кълна се! Господи, никога не съм искала да съм съпруга!
— Но ще си моя и ще бъдеш доволна от това.
— Ще бъда твоя — тя вдигна лице към него. — И ще бъда доволна от това.