— И по-рано те попитах защо не си напуснала — напомних й аз. — Защо просто не си се върнала в Америка.
— Тод не ми позволява — кратко отвърна тя.
— Какво искаш да кажеш с това, че не ти позволява?
— Каза ми, че ще ме уволни и ще ме изхвърли от апартамента. Той плаща наема. Отвърнах му, че няма проблем, че ще си намеря друга работа — Бъфи опитваше да се държи смело при разговора. — Поне още можех да печатам, така му казах. Но Тод ми заяви, че ще докладва за мен в полицията. Че всички пари, които съм харчила и които той ми беше давал — добави възмутена тя, — са били фирмени средства и той ще свидетелства, че съм ги откраднала. „Няма да стигнеш далеч, ако влезеш в затвора за присвояване на фирмени средства“, заяви ми той. После се засмя.
Вторачих се ужасено в нея.
— Знаех си, че тормози хората по някакъв начин, но нямах представа, че е толкова ужасно.
— О, напълно сериозно го каза — отвърна Бъфи и допи кафето си. — Всяка дума. Ако се опиташ да го зарежеш, и на теб ще ти го каже.
— Но ти не си присвоила нито пени. Ако парите са на компанията, той е човекът, който злоупотребява със средствата.
— Мислиш ли, че не се опитах да му го кажа? — изглеждаше огорчена и в акцента й се промъкнаха следи от говора на Средния запад. Отиваше й. — Казах му го със същите думи. А той ми отвърна, че има пари за цял куп адвокати и че може да скрие каквото си пожелае. Баща му притежава счетоводна къща. Заплаши ме, че ако се опитам да направя нещо, ще ме обвинят в какво ли не. Че когато адвокатите му приключат с мен, ще се опитат да ми припишат и убийството на Кенеди — Бъфи ме погледна. — Ти не го познаваш — каза тя.
— О, срещала съм и преди такива като него.
— Къде?
— На детската площадка, когато бях на десет. Знаеш ли, има само един начин да се разправиш с грубияните — казах й аз. — Да ги нараниш в отговор.
Бъфи примигна.
— Да го нараня ли?
— Не може все още да си влюбена в него! — възкликнах възмутено.
— Но е така — каза тя и сега акцентът й беше съвсем отчетлив. — Обичам го.
— Не е вярно — погледнах часовника си. — Тод скоро ще се появи, трябва да побързам. Била си влюбена в идеята за рицаря спасител. Обичала си го, защото те е измъкнал от пълния с хлебарки апартамент. Но ти си можела и сама да го направиш, Бъфи, и някой ден щеше да успееш. Имаш страхотен подход към клиентите!
— Наистина ли мислиш така? — попита тя.
— Да. Телефонът ти непрекъснато звъни. Аз би трябвало най-добре да го знам, защото те свързвам с тях. Винаги с теб искат да говорят. Всяка агенция за недвижими имоти в Лондон ще те вземе на работа.
— Ами съдебните дела? — мрачно попита тя. — Ами адвокатите му?
— Ако ми помогнеш — уверих я аз, — няма да има никакви съдебни дела. И всичко ще се нареди прекрасно. Но ще трябва да отвърнеш на удара му.
Бъфи се поколеба.
— Хайде, Бетси-Ан! — възмутих се аз. — Той е просто един негодник и изнудвач, който спи едновременно с пет жени!
— Пет ли? В офиса сме само четири.
Въздъхнах.
— Дълга история. Е, ще ми помогнеш ли или не?
Тя си пое дълбоко въздух и леко тръсна глава.
— Ще ти помогна — каза накрая.
Нямаше защо да се тревожим. Тод не бързаше да се появи в офиса; до десет все още го нямаше. Мисля, че се опитваше да ми даде урок. Което беше съвсем справедливо, тъй като и аз се канех да му дам един!
Опитвах да се държа както обикновено. Джеймс ми каза, че няма нужда да се занимавам с папките с досиетата, но аз реших да се заема все пак. Така правех нещо и стоях далеч от Бъфи, която все ме поглеждаше нервно. Това момиче май не го биваше за агент под прикритие. Макар че, за щастие, планът ми не беше особено сложен.
Както и да е, докато пъхах разни листове в кафяви хартиени пликове, имах прекрасната възможност да помисля спокойно за няколко минути. Не за Тод, за Оли. И Виктория.
Приключих с папките, взех една писалка и начертах права линия по средата на един бял лист. Не исках да се издавам, затова използвах шифър. „Да кажа на Оли“, а после написах само „З“ и „П“. „За“ и „Против“. Много хитро, нали?
В колонката под „З“ вписах:
1. Виктория е пълна глупачка.
2. Виктория му изневери.
3. Той ще се ожени за нея и така ще се направи на глупак.
4. Виктория може да носи детето на Тод, а Оли ще трябва да го отгледа, без да знае, че е изчадие на злото.
Хм. Дори и само като си мислех за последното, ми се гадеше. Но едва ли беше възможно. Тод беше прекалено загрижен за себе си, за да рискува с бебе.