5. Бракът им ще започне с лъжа.
6. Ако не му кажа, Виктория никога повече няма да ми позволи да го видя.
После задъвках замислено химикалката и написах под „П“:
1. Оли обича Виктория.
По дяволите! Ето, това беше. Той наистина я обичаше. Щеше ми се да не е така. Щеше ми се да има по-добър вкус. Исках…
Добре. Нямаше да мисля за останалото. Нямаше смисъл.
Въпросът бе, че преди Досадната Виктория имаше Досадната Фей и Досадната Рианон. Оли харесваше определен тип жени, а аз определено не бях от тях. Неговият тип бяха жените, които не се дразнеха от хлъзгавото бельо и не смятаха високите токчета за садистично оръдие. Бях му дала безброй възможности да ми каже, че я мрази. Но единственото, което той бе направил, бе отново да се върне на темата за сватбата.
Виктория беше права. Ако ставаше дума за еднократна изневяра, не можех да съсипя живота на Оли, като му кажа. Нищо че много исках.
Смачках листа. После го разгънах и методично се заех да го късам първо на четири парчета, после на осем, после на съвсем малки конфетки.
— Луси.
Вдигнах очи и забелязах Бъфи, застанала неуверено до бюрото ми, която ме гледаше как късам невинното парче хартия.
— Мисля — нервно започна тя, — че искаше да се видиш с господин Мейл, нали? Е, той току-що пристигна.
Изобщо не бях забелязала да влиза. Позвъних в кабинета му.
— Да? — обади се Тод. Звучеше неимоверно самоуверен. Нямаше никакви грижи на този свят.
— Господин Мейл — започнах аз, влагайки в тона си точната доза от подчинение и съблазън. — Питах се дали не бихте желали… кафе!
Последва пауза и той се засмя.
— Кафе — повтори той. — Разбира се. Донеси ми го.
Отидох до машината и направих капучино. Странно, но ръцете ми трепереха. Докато хапвах сандвича със сирене на гара „Виктория“, всичко ми се бе струвало толкова просто.
Джейд скочи на крака.
— Аз ще го занеса на господин Мейл — собственически заяви тя.
Бъфи настръхна и видях как зад бюрото си Джеймс вдигна очи към тавана. Стиснах здраво чинийката под чашката.
— Няма нужда — мило възразих. — Той изрично помоли мен. Мисля, че иска да… хм… да ми даде някаква задача.
— Обади ми се веднага щом свършите — сопна ми се тя. — Имам среща с него извън офиса след двайсет минути. Затова не губи от ценното време на господин Мейл.
Усмихнах й се.
— Джейд, мога да ти обещая, че няма да му губя времето.
Всъщност тя още повече затвърди решимостта ми. Успях да занеса капучиното чак до кабинета на Тод, без чашата да затрака в чинийката, и дори успях да затворя вратата зад себе си с една ръка.
— Здравей, Тод — поздравих го с най-съблазнителния си, дрезгав глас.
— Луси — той се ухили. — Съвзе ли се след сутрешния си сблъсък с реалността?
— О, да — отвърнах. Оставих чашата на дъбовото бюро. — Ето ти капучиното, точно както го харесваш. С обезмаслено мляко и щипка канела.
— Ммм! — измърка той и се обърна да го вземе. Пъхнах ръка в сутиена си и порових там. Опитвах се да го направя скришом. Но за съжаление Тод долови движението ми и се обърна. По дяволите!
— Е, Луси — подхвана той с онзи дрезгав глас, който преди ми се струваше страшно съблазнителен. Какво ли съм си въобразявала? Беше толкова изтъркан номер. — Май си доста палава, а?
— Ммм, много палава — казах аз. Стараех се да не изпадам в паника.
Не биваше да идва до мен! Не биваше да ме прегръща. Или още по-зле, да пъхне ръка в сутиена ми или нещо подобно!
— Малката ми афера тази сутрин май те възбужда, а? — стана от бюрото си и с отвращение забелязах не особено внушителна подутина отпред в панталона му. — Сигурно цяла сутрин си се чудила как се е представила Виктория. Да не би да си нетърпелива за собственото си прослушване?
О, господи!
Усмихнах се безпомощно, като се надявах да не извърша някоя глупост. Например да го замеря с някоя от саксиите.
— Ела насам, съкровище, да видим какво имаш — сладострастно се ухили той.
— Ще дойда — чух се да отговарям. — Само секунда. Ще ти покажа какво имам. Ще ти дам всичко!
Тод се засмя доволно.
— Браво, момичето ми! Дълго чаках.
— Има само още нещо, което искам да изясним — задъхано се обадих аз. — Нямам представа как да реша проблема, но съм сигурна, че ти можеш да намериш решение.
— Какво има? — попита той. — Дано не е нещо важно. Готов съм за малко забавление.
Гадост!
— Става дума за Бъфи — успях да запазя спокоен тон. — Заплашва да ни създаде неприятности.
— Не, не си разбрала добре — усмихна се самодоволно. — Бъфи знае, че не трябва да ми върти номера.