— И аз така си мислех — отвърнах аз. — Но тази сутрин тя ми заяви, че й е дошло до гуша. Знае за теб и Джейд… и за Мелиса.
Тод сви рамене.
— Нищо не може да направи.
— Знам — казах аз. — Ще трябва просто да се нареди на опашката като всички останали.
— Сега вече говориш разумно.
— Тя направо полудя, когато разбра за нас. Каза ми, че ще ти докара проблеми, ако не скъсаш с всички, освен с нея.
Тод присви очи.
— Какви проблеми?
— Вече от няколко години е в Лондон — обясних аз. — Каза, че познава журналисти от жълтите вестници. Хора от медиите — снижих глас. — Знае и разни неща, които могат да навредят на политическата ти кариера.
Това май свърши работа. Тод започна да крачи напред-назад и малката подутина в панталона му изчезна, макар че само опитно око би забелязало разликата.
— Просто се тревожа за теб — убедено заявих аз.
— Недей. Ще оправим това — намигна ми. — Луси, сега ще видиш как действа Тод Мейл.
Отиде до бюрото си и натисна копчето на телефона.
— Бъфи на телефона — обади се тя. Зарадвах се, като чух, че акцентът на фермерското момиче отново е заменен с произношението на светска дама. Не биваше да буди подозрение.
— Бъфи, Тод е — сопна се той. — Ела тук! — и затръшна телефона.
Само след секунда Бъфи влезе в кабинета. Затвори вратата зад себе си и забелязах, че трепери. Нямаше значение, нормално беше да е нервна, нали?
— Бъфи — подхвана Тод, — чувам за някакви заплахи от теб.
— Просто ми дойде до гуша, Тод — каза тя. На висок глас. Господи, това трябваше да свърши работа.
— Недей да ми крещиш! — изрева той. — Просто си спомни кой ти плаща заплатата.
— Това означава само, че трябва да си върша работата — отвърна Бъфи и отметна глава.
— Работата ти е да правиш каквото ти се каже. Аз ти плащам наема. Забрави ли?
— Беше ми казал, че го плащаш със средства на компанията — каза тя.
За миг спрях да дишам.
— Аз плащам за него, само това трябва да знаеш — заяви Тод. — Плащам и за скъпите дрехи, които носиш, и издръжката ти всяка седмица. Платил съм дори и за тези перли.
— Както плаща и за моите дрехи и моя апартамент — добавих аз. — Нали, скъпи?
— Кого го е грижа, че са фирмени средства? Чула ли си Луси да се оплаква? — Тод поклати глава. — Стига си хленчила и си ме заплашвала, скъпа.
— Не ти вярвам — каза Бъфи.
Той зяпна.
— Какво?
— Каза, че ще ме съсипеш — заяви тя. Съвсем ясно и отчетливо. Господи, дано свършеше работа. — Каза ми, че имаш адвокати, които могат да представят всичко така, сякаш аз съм присвоявала фирмени средства, макар всички да знаят, че гледаш на тази компания като на лична спестовна касичка.
— Компанията е на семейството ми.
— Но ти харчиш всичко за себе си и за гаджетата си — извика Бъфи. — Това е незаконно.
— Не бъди толкова наивна, Бетси-Ан — сурово я скастри Тод. — Законите са за малките хора. Мен никой няма да ме хване, че бъркам в касата. Но ако им кажа, могат да хванат теб.
— Няма да спя с теб повече — отсече Бъфи. — Ти си негодник! — и цялото й лице порозовя от удоволствие.
— Всъщност, Тод — започнах и аз, придвижвайки се към вратата, — тя е права. Ти наистина си негодник.
Цялото му тяло се скова, когато разбра какво става. Просто остана със зяпнала уста.
— Лъжеш, мамиш, изнудваш жените. И си въобразяваш, че щом имаш пари, всичко ти е позволено.
— Добре, Луси — сопна се той. — Взимай си нещата и се махай. И си дръж устата затворена, ако не искаш и ти да се озовеш в съда!
— О, и между другото Бъфи каза, че си най-лошият любовник, който някога е имала — добавих аз. — Било цяло мъчение.
— И двайсетте секунди — обади се Бъфи.
Спогледахме се и избухнахме в смях.
— Кучки! — изръмжа Тод.
— Стига, спокойно, Тод — казах аз. Отворих вратата на кабинета му и погледнах зад гърба си, за да не би да опита физическа разправа. Имах свободен изход към външната врата. Пък и Джеймс стоеше отвън, точно до вратата, със скръстени ръце. — Не е хубаво да използваш такива думи пред полицаите.
После пъхнах ръка в сутиена си и измъкнах диктофона.
Всички впериха очи в него. Особено Тод.
— Тод — извика Джейд, — какво става? Какво са ти наприказвали тези двете, скъпи? — вторачи се в нас напрегнато. — Мисля, че и двете трябва да знаете — извика тя, отмятайки дългата си руса коса, — че двамата с Тод имаме сериозна връзка — тя загледа влюбено Тод. — Трябваше да им кажа. Сега всичко е ясно. Защо да крием любовта си?
— Млъкни! — извика Тод.
— Ти! — кресна Мелиса, зяпнала Джейд. — Ти ли си тази, която се среща с моето гадже? А аз през цялото време си мислех, че е Бъфи!