— Благодаря, Луси. Ти си истинско съкровище — каза Бъфи.
— Не мога да повярвам какво направихте вие трите! — долетя пронизителен вик. Погледнах натам и видях Мелиса, която се бе отпуснала на дивана в приемната. Цялото й тяло бе напрегнато като струна и гледаше и трите ни с безкрайна омраза. — Ще го пратите в затвора! Не знаете ли кой е той? Той струва…
— Едно голямо нищо — заяви Джейд. — Безполезен глупак — това е той.
Мелиса отметна грижливо сресаната си руса коса.
— Е, аз ще го защитя. Вие трите явно никога не сте изпитвали това, което съществува между нас. При нас става дума за истинска любов. Ще застана на страната на Тод. Ще го подкрепям. Може да се обърне към мен за утеха…
— Мелиса, не мисля, че е искал теб повече от някоя от нас — обади се Бъфи. — Спеше с всяка, която му беше подръка. Просто въпрос на удобство.
— Вие го предадохте! — изпищя Мелиса. — Всичко е само ревнив опит да съсипете съвместното ни бъдеще! Никога няма да разберете нашата свята връзка!
— Не мисля, че и Тод я е разбирал особено — сухо я прекъснах аз, — ако се съди по това, че го сварих в леглото с една брюнетка тази сутрин, или по предложението, което ми направи преди… — погледнах часовника си. — … около двайсет минути.
Мелиса отново изпищя.
— Лъжкиня! — извика тя. — Кучка!
След тези мили думи махнах за довиждане на Бъфи, а после си взех такси обратно до „Пелъм хаус“.
Лицето на Тоби се набръчка от смях, когато му разказах цялата история.
— Диктофон — каза само той. — Великолепно, по дяволите, ако ме извините за израза.
— Не беше много добре изпипан план.
— Най-добрите никога не са. Е, предполагам, че това е краят за мен. Ще изгубя работата си и пенсията ми ще отиде… — остарялото му лице се набръчка още повече. — Но си струваше — каза след малко.
— Не е така. Няма да загубиш работата си.
— Ще затворят агенцията. Отдаването под наем и поддържането на имотите — въздъхна. — Няма да има кой да ми плаща заплата.
Поклатих глава.
— Виж, Тод никога през живота си не е свършил нещо полезно. Мога да се обзаложа, че всичко е било уредено от мама и татко, които са в Кънектикът. Някоя по-голяма компания е собственик на „Мейл акомодейшънс“ и можеш да ги съдиш.
— Нямам пари за адвокат — каза Тоби. — Законът не е за обикновените хора, госпожице Луси. А за онези, които могат да си го позволят, като Тод Мейл, О. Джей Симпсън и други такива.
Тонът му бе толкова сериозен, че едва се сдържах да не се разсмея. Не исках да наранявам чувствата му.
— Ще ти намеря адвокат — заявих уверено. — Един… мой добър приятел.
Трябваше да се видя с Оли поне още веднъж. За да си вземем сбогом. Сигурно можеше да излезе и нещо добро от цялата ситуация, освен пак да вдигна цената на хартиените кърпички за нос още щом изляза от апартамента му.
— Е — с нотка на съмнение каза Тоби, — това ще е много хубаво.
— Не се тревожи — отвърнах. — Всичко ще се нареди. Ето телефонния ми номер — написах му го. — За всеки случай. И не си прави труда да почистваш апартамента ми. Скоро ще дойдат от полицията. Всичко вътре е веществено доказателство.
Лицето му се набръчка от смях.
— Грижете се за себе си, госпожице Луси — пожела ми той.
— Довиждане, Тоби.
— Довиждане, госпожице — каза той. — И, госпожице… Браво на вас.
Седях в разкошната дневна на Кати, пиех чай и се опитвах да овладея усещането, че всичко се върти бясно около мен.
Обадих й се в офиса и тя каза да ида направо у тях. Щяла да позвъни на портиера да ме пусне. Каза, че и Бъфи може да остане да преспи тази нощ, ако иска. Не знам какво бих правила без Кати.
Щях да си ида у дома, вероятно щях да се прибера у дома.
Това всъщност беше отлична идея.
Диванът беше голям и мек и свита на него пред телевизора, се почувствах много приятно и уютно. Вероятно заради шока. Знаех, че това няма да продължи дълго.
Не можех да повярвам, че само допреди два дни все още бях гадже на Тод — е, поне едно от гаджетата му. Не ми се вярваше, че изобщо съм се познавала с Тод. От сутринта бяха изминали само няколко часа, а вече всичко сякаш избледняваше. Струваше ми се като нещо, случило се с някой друг. От самото начало трябваше да усетя, че е прекалено хубаво, за да е истина. Кой би взел напълно неподготвена рецепционистка и изведнъж би й дал луксозен апартамент и петнадесет хиляди за дрехи? Да, вярно, бях му приятелка. Или поне една от многото. И докато отпивах от чая си, обзелите ме топлота и спокойствие постепенно се изпариха и се почувствах просто глупава.
Разбира се, Тод беше негодник. Но и страшно красив, сладкодумен, богат негодник, а такива като него могат да излизат с когото си искат. Какво ме бе накарало да си въобразя, че ще иска да се среща с момиче като мен?