— Да не си пила? — попита той и за щастие сега гласът му звучеше като на предишния Оли. От времето преди Виктория. Всъщност от това направо ме заболя сърцето.
— Не. Но видях как арестуваха Тод и го отведоха зад решетките. За злоупотреба в особено голям размер — въздъхнах. — Много е сложно и трябва да ти обясня всичко. И да се сбогуваме.
— Какво? — възкликна той. — За какво говориш?
Само да не заплача, да не заплача.
— Напускам Лондон — казах и веднага щом го изрекох, разбрах, че е истина. — Трябва да подредя живота си. Ще се върна в Кент. И не мисля, че ще идвам пак.
Оли не каза нищо.
— И няма да дойда на сватбата — продължих аз и сега вече ми стана още по-трудно да сдържа сълзите си. Прехапах устни до болка. — Цялата тази история… ме разстрои. О, да, Тод ми изневеряваше. И не мисля, че мога да понеса нечия сватба.
— Дори и моята ли?
— Дори и твоята — казах аз, доволна, че всички онези прогнози по телевизията се оказаха погрешни и още никой не използваше видеофони. Защото така Оли не можеше да види огромната сълза, която пълзеше надолу по бузата ми.
— Мога да ти отделя малко време в три часа — каза той. — Но имам само петнайсет минути, става ли?
— Чудесно — колкото по-бързо, по-добре. Едва ли щях да понеса още силни емоции днес.
— Можеш да се отбиеш у дома довечера — предложи той. — Виктория ще ни сготви нещо. Ще ни приготви прочутата си „були-бейз“ отново — каза той и се засмя.
О, господи! Заболя ме невероятно. Прониза ме като физическа болка в гърдите. Затворих очи.
— Ще помисля — отвърнах и гласът ми прозвуча като от много далече. — Както и да е, ще се видим в три.
— О! — каза само Оли и поклати глава. — Направо…
Представих му съкратената версия. Че Тод е присвоявал средства на компанията, за да плаща на любовниците си, и че се е срещал с още три други жени, докато е излизал с мен. Дори му казах и как тази сутрин бях изненадала Тод в леглото с друга, но заявих, че момичето е било Мелиса.
— Ти наистина ли не знаеше? — за пореден път попита той.
— Разбира се, че не — отвърнах. — Ако знаех, едва ли щях да остана до него, нали?
— Предполагам — каза Оли, без да е много убеден. Това ме накара да замълча за миг. Всъщност се зарадвах. Предпочитах да се ядосвам, вместо да плача.
— Предполагаш ли? — възмутих се аз. — Какво, да не мислиш, че бих се примирила с това… защото е богат?
— Не знам — каза Оли и ме изгледа строго. — Какво друго би могло да те привлече в него, Луси? Какво изобщо би накарало момиче като теб да излиза с него?
— Красив е — отвърнах аз.
Оли небрежно сви рамене.
— Хилав слабак, ако питаш мен.
— Е, не те питам. И беше мил с мен в началото. Възхищавах се на постиженията му в компанията… — замълчах. — Онова, което си мислех, че са негови постижения, разбира се.
— Значи парите не са имали никакво значение?
— Абсолютно никакво. Имам предвид, че е приятно да те водят в изискани ресторанти и да ти дадат хубав апартамент…
— Аха! — тържествуващо възкликна Оли. — Не можеш да ме заблудиш, Луси, прекалено добре те познавам. Вие, момичетата, все се преструвате, че парите нямат значение, но те винаги имат.
— Това е нелепо.
— Наистина ли? — тъжно попита той.
— Няма нищо лошо в това да харесваш хубавите вещи. Те са допълнителен бонус. Но не е редно да излизаш с някого само защото може да ти купи разни неща. Разбираш ли къде е разликата?
Оли задъвка устните си. Лош знак.
— Освен това — предизвикателно продължих аз — е напълно редно да искаш мъжът да има добра кариера или поне да възнамерява да направи такава. Длъжен е поне да се опитва. Защо да излизаме с някой лентяй?
— Предполагам, че е така — неохотно призна той. — Макар че твоята кариера не беше особено бляскава, нали?
— Да, вярно. Но ми беше забавно — възразих аз. — И никога не съм искала от гаджетата си да плащат нещо. Но вероятно е имало — разтворих пръстите си около половин сантиметър — ей толкова истина в онова, което ти каза. Беше време да стана малко по-сериозна. Дори може би — добавих неохотно — да опитам някои чисто женски нещица. Просто отидох прекалено далеч.
— О, Луси! — въздъхна той. — Какви глупави грешки правим всички, нали?
Сърцето ми подскочи и бавно се преобърна.
— Да не би… да имаш предвид Виктория?
— Не, ти си права — каза той. — Просто съм прекалено чувствителен. Знаех каква е Вики. Тя не е като теб.
Абсолютно вярно.
— Харесва по-изтънчени неща — продължи той. — Нуждае се от повече пари, за да живее. И аз го знаех, харесваше ми. Просто… — май се чувстваше неловко.
— Не е нужно да ми казваш нищо, ако не искаш — съчувствено се обадих аз. „Да, нужно е! Разкажи ми всичко!“