Выбрать главу

— В твоята стая е Джордж — каза мама. — А стаята за гости е забранена зона.

Забранена зона ли?

— Там е командният център — обясни Емили. При това с напълно сериозен вид. — Там правя проектите си. Изработвам на ръка всички коронки на шаферките. А също и украсата за шатрата на открито.

— Най-добре добави и цветята за църквата — мрачно се обади мама. — Викарият е в близки отношения с цветарите, които уволнихме. Те му дават отстъпка. Може да се засегне, ако разбере, че сме се обърнали към други… — погледна ме — стоях си до кухненската маса с ръка на пътната чанта. — Нали искаше чай, скъпа? — напомни ми тя.

Разпознах универсалното кодово повикване, което в нашата къща означаваше „направи чай“, и с увесен нос тръгнах към чайника. Джордж се впусна да обяснява надълго и нашироко колко е наклонен теренът на моравата ни и какъв ще бъде дървеният материал за сватбената шатра. Започваше всяко второ изречение с „Като лицензиран земемер…“.

Но мама и Ем бяха очаровани от думите му. Все едно изобщо ме нямаше. О, господи! Не издържах повече. Къде ли беше татко?

Намерих го в градината. Чак в дъното, седнал на старата дървена пейка, която никой не използваше, защото бе покрита с мъх и птичи курешки. Но въпреки мрачния ден, татко изглеждаше съвсем доволен. Беше с дебел пуловер и четеше стар брой на „Спектейтър“.

— Здрасти, татко — обадих се аз. — Донесох ти чаша чай. И шоколадова курабийка.

Татко вдигна глава и примигна няколко пъти зад очилата си за четене. За миг се запитах дали и той няма да демонстрира всякаква липса на ентусиазъм от завръщането ми. Но после лицето му се разтегна в широка усмивка.

— Скъпа! Кога дойде?

— Преди около половин час.

— Това се казва изненада — възкликна той. — Значи се отби за кратко, а? Откъснала си се за миг от страхотната си работа в света на недвижимата собственост? Как те пуснаха?

Когато татко казваше „страхотна работа в света на недвижимата собственост“, изобщо не ме иронизираше.

— Бях само рецепционистка — обадих се аз.

— Създаваш първото впечатление. Това е от жизненоважно значение за всеки бизнес — незабавно отвърна той и взе чашата. После замълча. — Но защо каза „бях“?

— Напуснах.

— Браво на теб. Пълна скука — заяви татко.

— Не беше особено интересно — признах аз.

— Защо си тръгна? — той унищожи на един залък шоколадовата курабийка и ме погледна изпитателно.

— Стана ми скучно.

— И? — настоя той. Макар да бе спокоен и жизнерадостен по природа, на баща ми нищо не му убягваше.

— И — въздъхнах аз — имах катастрофална връзка с шефа си. Или поне аз си мислех, че е връзка. Всъщност той се е срещал с още много други момичета. И е присвоявал средства на компанията. А сега го арестуваха и вероятно ще се наложи да свидетелствам в съда.

Последва пауза.

— Разбирам — каза татко. Явно търсеше някаква светлинка в цялата ситуация, но тъжната ми история не му даваше достатъчно материал. Въпреки това… — Ти обаче не си била влюбена в него — продължи той. — Защото обичаш онзи шотландец.

— Не, не е така — неубедително отрекох аз. — Както и да е, няма значение. Защото той ще се жени за Виктория Кобхъм и очевидно обича нея.

Татко не изглеждаше убеден, но за щастие се зае с чая си.

— Е, скъпа — обади се пак той. — Значи си се върнала у дома за няколко дни, докато решиш какво да правиш?

— За няколко месеца — отвърнах аз. — Поне докато си намеря работа. Нямате нищо против, нали? — погледнах го неуверено.

— Нещо против ли? — повтори татко. Изглеждаше засегнат. — Миличка, това е твоят дом. Ако питаш нас, можеш да останеш завинаги. Дори не ти трябва да работиш. Можеш просто да живееш тук и да помагаш на майка си в готвенето — добави той леко замечтано. — Ще е хубаво най-сетне да хапнем нещо добре опечено — за разнообразие.

Усетих как сърцето ми се свива и се пресегнах да го прегърна.

— Татко, обожавам те. Но няма да остана прекалено дълго. Просто… трябва да разбера накъде върви животът ми — отвърнах аз. Беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

— Нагоре, скъпа — уверено заяви татко. — Животът ти винаги върви нагоре. Ти си моята звезда.

Винаги ме наричаше така, когато бях съвсем мъничка. Доплака ми се. Почувствах, че съм го разочаровала много. Винаги съм била най-буйната и най-жизнерадостната в нашето семейство, в училище всички ме харесваха, а какво се бе получило сега? Всичките ми сестри бяха преуспели и се омъжваха или пък раждаха деца, докато аз бях просто един голям провал, нямах пари и бях принудена да живея с родителите си.