— Май не съм чак такава звезда — опитах да се пошегувам, но гласът ми излезе леко дрезгав.
Баща ми внимателно остави чашата си върху мъха на пейката и ме погледна в очите.
— Луси — започна той, — не те наричахме така, защото искахме да станеш милионерка или кино звезда. А защото от всичките ни деца ти беше най-весела и жизнерадостна. Винаги се забавляваше най-много. Беше все усмихната — стисна ръката ми. — Каквото и да решиш да правиш, скъпа, ще се радваме за теб. Няма значение с какво си изкарваш прехраната. Най-важното е да не си избереш работа или мъж, които да угасят пламъка в теб. Човек работи през по-голямата част от живота си, както знаеш. И ако работата те кара да се чувстваш нещастен, такъв ще си през повечето време — тонът му беше много сериозен за неговите стандарти. — Не исках да се занимаваш с недвижими имоти. Знаех, че няма да ти хареса. Трябва да откриеш какво обичаш да правиш и после да се заемеш с него. А колкото до мъжете, ами… — въздъхна дълбоко. — Не вярвам, че има един-единствен подходящ човек за всеки от нас. Има различни хора. Просто когато попаднеш на някой, който ти подхожда, си мислиш, че той е единственият. Ако си решила да забравиш за Оли, някой ден ще се появи друг. Но не бързай. Можеш да намериш нещо хубаво в живота си в почти всяка ситуация, стига да се постараеш.
Това бе най-дългата реч, която някога бях чувала от баща си.
— Добре — отвърнах аз. — Добре, татко. Няма да започвам повече скучни работи.
— Радвам се да го чуя — той вдигна отново чашата и вестника си, след като бе приключил с лекцията си.
— И ти казах, че не съм влюбена в Оли — не се стърпях да добавя аз.
Татко не вдигна очи.
— Знам какво каза, скъпа.
Когато се върнах в къщата, мама някак бе успяла да добие още по-измъчен вид. Няколко кичурчета се бяха измъкнали от кока й и й придаваха доста занемарен вид. Отиваше й!
— Скъпа — посрещна ме тя, — познай какво?
— Какво?
— И Катрин и Питър ще дойдат тази вечер — тя вдигна безпомощно рамене. — Къде да ги настаня? Нямам стая!
— Могат да спят на тавана — предложих. — Там има достатъчно място.
— Но няма легло!
— Има. Надуваемото — обадих се аз. — А и фотьойлът горе се разгъва. Така стават две легла.
— Но всичко трябва да се почисти! — проплака мама. — Питър не може да спи там. Той е важен бизнесмен!
— Много ще му хареса — твърдо отсякох аз. Най-добре да му хареса, защото още не му бях простила историята с Естер. — И не се притеснявай за оправянето на леглата и за чистенето. Аз ще се погрижа.
— Сигурна ли си? — с благодарност и надежда попита мама. — Защото се канехме да отскочим до Тънбридж Уелс, за да погледнем няколко рокли, и Ем предложи да дойдеш и да прекараш няколко часа в мерене на различни шаферски тоалети.
Как ли пък не!
— Това може да стане и друг път — казах аз. — Трябва да подготвим стая за Питър и Катрин.
— Да, да, трябва — съгласи се мама. — О, благодаря ти, скъпа. Ще кажа на Емили…
Откъм алеята се чу силен клаксон.
— Това е Джордж — каза мама. — Най-добре да тръгвам, той мрази да закъснява. Чао, скъпа — хукна навън и след нея остана само натрапчивият аромат на лавандулова вода.
Останах сама. Най-сетне. Никога не бях предполагала, че нещо ще ме накара да се заема с огромно желание за чистенето, но явно сватбеният хаос можеше да го направи. Сватбите бяха най-най-последното нещо, за което исках да мисля в момента.
Отидох до вградения гардероб под стълбището и извадих спално бельо и възглавници. Щом пристигнеше Кати, разбира се, положението щеше да стане двойно по-зле. Тогава тя щеше да обяви собствения си годеж и щяха да завалят шегички за това как сега било мой ред.
Поне Емили щеше да спре да се обръща към мен за помощ. Двете с Катрин можеха да се вманиачават на тема сватби сами. Е, ако се стигнеше дотам, в краен случай винаги можех да грабна някой роман на Джефри Арчър и да седна до татко в дъното на градината. Най-отдалеченото от къщата място.
Почистих горе и доста ми хареса. Работата не изискваше много мислене. Минах с прахосмукачката, разтворих прозорците, изметох разни умрели паяци. Всичко бавно започваше да си идва на мястото и стаята доби много приветлив вид. Подредих книгите на спретнати купчинки и дори намерих празна бутилка от мляко. Напълних я с вода и сложих в нея няколко закъснели рози от градината. Така. Не изглеждаше зле. Всъщност беше прекалено хубаво за проклетия Питър.
Гордеех се със себе си. Доста добра работа бях свършила.
После разчистих малко място в стаята с кашоните, което ми отне повече време. Сложих едно сгънато одеяло върху стария изтърбушен матрак, преди да го застеля с чаршаф — това трябваше да предпази донякъде гърба ми, — и се опитах да подредя повечето от старите ни играчки по лавиците, за да успея поне да разопаковам пътната си чанта. Трябваше ми място, където да прибера дрехите си, но вероятно щях да се промъкна тайничко в старата си стая и да си присвоя едно от чекмеджетата в скрина. И честно казано, само толкова щеше да ми е нужно.