Погледнах разкаяно към Емили. Но тя само кимна и ми се усмихна.
— Знаеш ли, идеята не е лоша, любов моя — отбеляза сестра ми. — Затова Луси винаги си хапва каквото си иска и изглежда невероятно.
Изглеждала съм невероятно?
— Благодаря, Ем — измърморих аз.
— Какво, шегуваш ли се? — отвърна тя, привела глава над каталог с копринени платове. — Ние с Кати и Ан трябваше винаги много да внимаваме. За подходящите дрехи, правилната прическа. А ти можеше просто да си нахлузиш дънките и тениската и пак да си най-красивата от всички ни.
— Няма по-красива от теб, скъпа — лоялно се обади Джордж. — Макар да е вярно, че Луси винаги е била в страхотна форма, същинска кобилка. Жалко, че не можеш да си изкарваш прехраната с бягане, нали, Луси?
Наведох се и се заех с разтягането. Хм!
Не че Джордж можеше да изрече и една свястна мисъл, но…
Май ми бе хрумнало нещо.
Кати и Питър пристигнаха малко преди шест часа. Мама беше приготвила вечерята — „препечено“ агнешко бутче (което означаваше, че е леко недопечено), не добре изпечени картофи и две бутилки шампанско „Сейнсбъри“. Татко ме погледна с такова отчаяние, че аз тихичко грабнах тавата и я пъхнах отново във фурната, докато мама не гледаше.
— Луси!
Вдигнах очи и видях Катрин.
— Виж — притеснено започна тя, — получих съобщението ти. Но ти избяга! Как си… добре ли си?
— Добре съм — отвърнах. — И без това не бях влюбена в Тод.
— Знам — отвърна тя. — Но Оли Маклауд звъня у нас. Опитваше се да се свърже с теб.
— О! — усетих как нещо в мен се преобръща. — Ще му се обадя — небрежна подхвърлих. — Сигурно иска да ме помоли да си поприказвам с Виктория за сватбата. Тя направо е откачила — махнах към кухнята, която сега изобилстваше от всевъзможни сватбени нещица. — Но напоследък явно е много популярно.
— Да. Значи между вас двамата няма никакви проблеми?
— Абсолютно никакви — излъгах най-нагло. Ставах все по-добра в това. Сигурно трябваше да се запиша в тайните служби…
— Добре — неуверено продължи Кати. — Защото с Питър се канехме да обявим годежа си. Но няма да го направим, ако ти не се чувстваш готова.
Изправих се от мястото си пред фурната и я прегърнах силно, като държах китките си настрани от гърба й, за да не изцапам с мазнина кашмирения й пуловер.
— О, Кати — възкликнах. — Няма нищо подобно. Не искам никой да страда само защото съм малко депресирана. А и вече съм по-добре. Толкова съм щастлива за вас двамата. Мисля, че трябва да споделите новината с целия свят. Даже смятам, че трябва да звъннеш на медиите и…
— Престани! — спря ме Катрин и ме перна по рамото. Но се усмихваше. Изглеждаше облекчена.
Последвах я във всекидневната и се постарах да изглеждам също развълнувана и нетърпелива като нея. Наистина по-скоро бих си простреляла сама крака, отколкото да съсипя вечерта на Кати. Тя беше най-добрата сестра на света. И бях щастлива заради нея и Ем. Дори поглеждах към Питър и Джордж и се стараех да не ги възприемам като пълни негодници. Щом прекрасните ми сестри ги харесваха, сигурно имаше нещо хубаво в тях, нали? Нищо че беше скрито много умело.
— Мамо, татко, всъщност и аз имам новина — започна Катрин и прегърна Питър с една ръка. — И ние ще се женим!
Емили изпищя и подскочи във въздуха, разплисквайки шампанското си в лицето на Джордж. Значи все пак можеше да има и нещо хубаво в цялата история!
— По дяволите! — оплака се той. Но никой не го чу.
— О, боже мой! — не спираше да вика и мама. — О, боже мой! О, Катрин! О, скъпа!
Татко бе станал и сега разтърсваше по мъжки ръката на Питър. Чувах го как му казва все неща от сорта на „голям късметлия си, момко“ и „гледай да се грижиш за нея, както е свикнала досега“. Макар че щом видеше надуваемото единично легло и розите, напъхани в празна бутилка от мляко, Питър едва ли щеше да се стресне прекалено много за „стила, на който е свикнала“…
Стиснах здраво чашата си с шампанско и поздравих Питър, когато врявата малко бе поутихнала.
— Ще се грижиш добре за нея, нали — напомних му аз.
— О, тя и сама може да се грижи за себе си — Питър леко наклони глава към мен. — Както сигурно си чула.
— Предполагам, че на всеки може да се случи да оплеска всичко веднъж — отвърнах аз. — Но те предупреждавам, че чета много криминални романи. Знам куп начини да убиеш човек, които са абсолютно неразгадаеми.
Той се засмя.
— Знаеш ли, Луси, Кати беше права за теб.
— О, така ли? Нали не ти е говорила за онзи кон от представлението и прахчетата за сърбеж? — попитах. — Защото бях напълно невинна.
— Не — отвърна Питър. — Каза ми само, че си най-жизнерадостният и забавен човек, когото познава. И че би дала всичко да е като теб.