Погледна ме озадачен.
— Няма да работя като обикновен инструктор — обясних аз. — Ще поема специални курсове. Само за хора с наднормено тегло. В много дружеска атмосфера, без никакво осъждане на другите. Ще я караме по-бавно и леко, за да е приятно на всички. И… можем да направим и курс за деца. Напоследък има толкова много дебели деца, на които връстниците в училище се подиграват… ами ако направя специален курс за тях? Забранен за кльощави хлапета!
— Страхотна идея — отрони Джордж. — Да ги откъснеш малко от компютърните игри, нали така?
— Компютърните игри ли… не! — плеснах се по челото. — Ще им позволявам да играят компютърни игри! Само най-новите версии, които родителите им не искат да им купят. Ще накарам някой да свърже няколко от колелетата за тренировки с най-страхотните игри и ще могат да играят само ако въртят педалите. Ако искат „Дуум 3“, ще трябва да тренират! Толкова ще се забавляват, че дори няма да забележат. Това ще бъде моят специалитет. „Тренировки, които дори не забелязваш“! — възкликнах възбудено. — Като на… батут! Децата обожават батута! Той е страхотен за физически упражнения. И ролери… — поспрях за миг. — Ако успея да намеря зала с пързалка… сигурно има такава все някъде! — не исках да се предавам. — Само си го представи!
— Луси! — обади се Джордж. Вече не изглеждаше толкова отегчен. По-скоро беше въодушевен. — Знаеш ли, смятам, че идеята е гениална. Прекалено е добра, за да я отстъпиш на някой друг.
— Но аз нямам пари, с които да направя собствена спортна зала — изтъкнах аз.
— Можеш да намериш — каза Джордж. — Да вземеш заем.
— Не познавам никого с излишни един милион лири. А ти?
— От банката, от банката! — възбудено поясни той. — Ще представиш бизнес план. Бива те в писането. Нали все пишеше онези рецензии. А аз мога да подготвя финансовата обосновка на идеята. Не съм само лицензиран земемер — с нотка на гордост обясни той. — Освен това съм и квалифициран счетоводител.
Никога не бях си представяла, че ще се въодушевя толкова от думите: „Освен това съм квалифициран счетоводител“. Но се трогнах дълбоко. Джордж май смяташе, че може да се получи нещо хубаво. А той… какъвто и да беше Джордж, все пак беше много консервативен по отношение на бизнеса. Щом той си мислеше, че начинанието ще има успех…
— Имаш предвид заем за започване на бизнеса.
— Ще купим някой промишлен обект — продължи той. — И ще го оборудваме като спортен комплекс. С нови машини и уреди с…
— … „Дуум 3“.
— Точно така. И батути. И останалото, което изреди. Забавни уреди — поспря за малко. — Знаеш ли, единственият път, когато наистина отслабнах малко, беше, когато карах ски. Защото много ми хареса!
— В това е разковничето. Ако направим така, че хората да не се срамуват от телата си…
— И да не им е скучно.
— В Америка имат най-различни забавни уреди — казах аз. — Например изкуствени скални стени, по които да се катериш. Разбира се, има меки дюшеци и въжета, така че да не се нараниш.
— Звучи прекрасно — нетърпеливо се обади Джордж.
— И може да направим и ледена пързалка!
— Едно по едно — отсече той. — Ледените пързалки са ужасно скъпи.
— Наистина ли смяташ, че ще се получи? — попитах аз.
— Бих се записал в такъв курс — простичко заяви той. — А ти?
Разбира се. Да играя „Дуум“, докато карам колело? Да скачам на батут? Да се катеря по скали? Звучеше много по-добре, отколкото някакъв си скучен курс по аеробика.
— Ще направя съблекалните много приятни — казах аз. — С приглушена светлина, без ярки лампи на тавана, които да подчертават целулита. И ще има плувен басейн с водни пързалки. И водовъртежи!
— Искаш ли партньор? — попита Джордж, като ме гледаше… трепетно. Гледаше ме нервно! Сякаш бях бизнес гений като Ричард Брансън9.
— Разбира се, Джордж — отвърнах. — Няма да се справя без теб. Ако говориш сериозно, разбира се.
— Напълно сериозно — заяви той. — Мислех си да почина една година от бизнеса и да обикаляме по света. Да посетим Тайланд. Да заведа Ем до пазарите на скъпоценни камъни в Бирма…
Погледнах го с възхищение. Какъв потаен човек!
— Но това е много по-забавно — продължи той. — Може дори да отслабна малко!
Баща ми влезе при нас с табла, на която имаше чай и кифлички. Малко недопечени отвътре, но бях свикнала да ги харесвам и такива.
— Как върви речта, Джордж? — бодро попита той, като ме погледна строго.
— Страхотно! — ентусиазирано извиках аз. — Джордж е истински гений, татко.
— Луси е гений — заяви Джордж.
— Двамата ще започнем общ бизнес, татко! — не се сдържах аз. — Ще станем предприемачи в сферата на фитнеса!