— Това е прекрасно. Благодаря ти, Ол.
— Удоволствието беше мое.
— Е, какво ще правиш сега? — попитах.
Той сви рамене.
— Нямам никаква представа. Ще си взема една година отпуск. После сигурно ще се заема с друг вид право или с нещо съвсем различно. Винаги ми е допадала идеята да стана учител — сподели. — Да преподавам на деца с проблеми. Такива, с които никой не иска да се занимава.
— Мисля, че това ще е прекрасно — окуражих го аз. Исках да запазя дистанция, но толкова се гордеех с него. — С това се занимавам и аз. Забеляза ли, че всички деца в залата ми са с наднормено тегло?
— Бих казала, че са дебели — гадничко се обади Виктория. — Не искахме да споменаваме нищо, разбира се…
— Занимавам се с хора, които имат проблеми с теглото — обясних аз. — Няма от какво да се страхуват в моята спортна зала. Никъде няма да видят и едно стегнато тяло.
— Освен твоето — с възхита отбеляза Оли. — Изглеждаш чудесно.
— Благодаря. Вземи си още от пилешката яхния — предложих му аз.
— Ще си взема — отвърна той. — Много е вкусна.
Виктория въздъхна театрално.
— Знаеш ли колко много калории има дори само в една от панираните пилешки хапки? — попита тя.
— Скъпа — с нотка на острота в гласа се обади Оли, — мисля, че се разбрахме. Никой няма да критикува какво яде другият. Как е салатата ти?
— Много вкусна! — защити се тя, загледана в няколкото зелени листа в чинията си с парченца пилешко месо на скара, което бе настояла да приготвят специално за нея в кухнята.
— Добре — каза Оли. И ми намигна.
— Така… — подхванах аз. — Какво ви води насам все пак?
— Казах ти — отвърна той. — Дойдохме да те видим. Планината идва при Мохамед, нали знаеш притчата. Не искахме да приемем версията, че ти трябвало малко време за себе си, нали, Вики? Луси, ти си един от най-добрите ми приятели — напълно сериозно заяви Оли. — И нямам намерение да те изгубя. Вече би трябвало да си преживяла раздялата с Тод.
— О, така е — отвърнах, без да се замисля.
— Ето, това е — изглеждаше доволен. По дяволите! Току-що се бях простила с оправданието си. — Трябва да дойдеш на сватбата, а после и да ни погостуваш.
О, разбира се. Това направо ще е в началото на списъка ми с най-мечтани преживявания.
— Звучи чудесно — излъгах. — Само че точно сега съм много заета. Както видяхте. Е, кога е… щастливият ден?
— Първи октомври — гневно ме изгледа Виктория. — Подготвили сме прекрасна сватбена церемония с есенни мотиви. В имението Маклауд в Шотландия.
Това наистина ме изненада.
— В дома на баща ти? — попитах Оли.
Оли и баща му никога не се бяха чувствали близки. Всъщност открай време бяха заклети врагове. Баща му явно бе истински негодник.
— Сдобрихме се — без всякакъв ентусиазъм обясни той. — Виктория ме накара.
— Аз съм миротворецът в семейството — потвърди тя.
— Това е чудесно — неуверено отвърнах аз. Не бях сигурна доколко е чудесно наистина.
— Всичко е било заради някакво глупаво недоразумение преди много години — небрежно подхвърли Виктория.
Но Оли вдигна ръка.
— Не, не беше така — студено отсече той. — Опитвам се да му простя, нали? Но не мога да забравя какво направи.
— Не бива да таиш омраза — сърдито заяви Виктория.
Оли се обърна към мен.
— Не мисля, че някога съм ти разказвал цялата история.
— Не си — потвърдих аз.
Знаех, че баща му е бил алкохолик като млад, който преминал от побой над майка му към старомодни словесни нападки и обиди, както и пълна студенина, когато се отказал от уискито; че след смъртта на майка му Оли е прекарал детството си без родителска любов в различни пансиони със сурови условия; че окончателната раздяла е станала, когато е бил на седемнайсет.
Струваше ми се прекалено болезнена тема, за да се обсъжда нашироко. Никога не бях го притискала.
— Оливър — строго се обади Виктория, — това е тема, която не бива да разискваш с Луси. Става дума за семейни дела.
— Луси е най-близкият ми приятел — отговори й той. — И искам тя да знае.
Най-близкият му приятел. Най-близкият му приятел!
Не знаех какво изпитвам в момента. Бях готова да се разплача. А също и много горда. И толкова отчаяна и самотна. Не казах нищо сигурно защото не бих могла.
Виктория отметна коса и заяви през зъби:
— Щом трябва.
— Когато бях на шестнайсет, се запознах с едно момиче от града. Дъщеря на местния букмейкър. Мило момиче, с червена коса — започна Оли. — Вече мислехме да престанем да се виждаме, но не бяхме внимавали особено. Разбрах, че е бременна, тъкмо когато връзката ни отиваше към края си.