— Но ако си се чувствал така, тогава защо щеше да се ожениш за нея? — избухнах аз.
— Много е лесно човек да си внуши разни неща — горчиво отрони Оли. — Тя беше толкова преуспяла, толкова самостоятелна. Мислех, че от нея ще излезе интересна съпруга. Харесваше ми как се облича или поне така си въобразявах. И ми говореше все неща, които исках да чуя. Отначало това ми се струваше важно — сви рамене. — Някой психоаналитик би казал, че непрекъснато търся чуждото одобрение, нали? Тъй като съм израснал без майка, а баща ми беше зъл. Е, може би все пак има нещо вярно във всички тези глупости. Виктория ме караше да се чувствам като най-великия човек на света. Трябва време, за да осъзнаеш, че това не е истина. Когато ти се иска да вярваш на някого, просто му се доверяваш — той вдигна очи от земята. — Но ти… — продължи Оли. — За теб никога не бих го повярвал. Че ще ме предадеш. Не и ти, от всички хора на света.
— Да те предам ли? — ужасих се аз.
— А какво беше тогава? — попита Оли. — Да не би да се обиди, задето не ми беше приятно да те виждам с онзи негодник? Позволи няколко месеца хладина от моя страна да заличат всичко, което бяхме имали дотогава. Бяхме близки години наред. Години. Аз просто… — гласът му заглъхна. — Не знам как си могла да го направиш.
Цялата треперех.
— Имаш предвид, че не съм ти казала, че ти е изменила?
— Изменила — горчиво повтори Оли. — Това е много лека дума за такова сериозно нещо. Това не е като да измамиш някого на карти. Бъдещата ми съпруга е била в леглото с друг мъж, Луси. Правела е секс с него. А после ти изчезваш от живота ми, не ми отговаряш по телефона — и щеше да ме оставиш да застана пред олтара, без дори да ми кажеш.
Борех се със себе си. Трябваше да му кажа, да му обясня. Но имах да му казвам толкова много, а изведнъж, когато настъпи моментът, осъзнах, че нямам и представа откъде да започна. Бях ужасена, че ще изпусна шанса си. Гърлото ми бе пресъхнало…
— Е — с равен глас отсече той, — сбогом.
И си тръгна. Обратно към железните порти. И с всяка клетка от тялото си осъзнах, че ако оставя Оли да си тръгне сега, никога повече няма да го видя.
Станах. Бях започнала да плача; истински големи сълзи се стичаха по бузите ми, но сега не можех да мисля нито за това, нито че носът ми е станал червен. Тичах след него, хлипах и го сграбчих за раменете.
— Чакай! Оли! — извиках. — Чакай, чакай!
Той се обърна, но не ме прегърна или нещо подобно. Дори не ми предложи кърпичка. Просто стоеше там, с онова студено изражение, сякаш питаше защо не го оставя да си тръгне.
— Трябва да разбереш.
— Мисля, че разбирам прекрасно — заяви той. — Приятелството ни не е означавало нищо за теб. Предаде ме заради Виктория, която познаваше само от няколко месеца. Няколко разходки по магазините, богато гадже, момичешки приказки, така стана, нали?
— Чакай малко! — изкрещях. Сега вече бях ядосана. — Просто спри, защото не ме слушаш и се държиш като проклет сексист!
Той отстъпи крачка назад — вероятно не очакваше точно това. Но мен ме бе обзело относително спокойствие. Щях да му кажа всичко. Цялата история. Да вървят по дяволите женските хитрости и всякакви подобни глупости. В крайна сметка аз не бях такава.
— Ще ти разкажа всичко — започнах аз, като избърсах лицето си с ръка и се опитах да дишам равномерно. — После ако искаш да хукнеш накъдето ти видят очите и да ме пратиш по дяволите, твоя работа. Но първо ще ме чуеш. Ясно ли е?
— Добре — съгласи се Оли. И въпреки волята му забелязах леко трепване на устните му. — Дълго ли ще отнеме?
— Пет минути.
— Тогава да се върнем на пейката.
Поведе ме обратно, седна и ме загледа очакващо. Направо не можех да повярвам, че ще го направя. Цялото ми бъдеще зависеше от петминутен разговор на мръсна стара пейка в парка. Но какво пък. Нямах какво да губя.
— Ние — започнах аз — бяхме най-добри приятели.
Оли наклони глава настрани.
— И аз винаги съм била увлечена по теб.
Така. Това беше много зряло. Никакво изчервявам се или нещо такова. Оли леко се сепна, но не помръдна. Седеше съвсем неподвижно и слушаше.
— Очевидно ти не беше увлечен по мен, но не исках да правя трагедия от това. Знаех по какви момичета си падаш. Такива като Виктория — с хубави дрешки, много грим — примижах. — Високи токчета. И много различни от мен. Освен това бях съсипвала много приятелства, като излизах на срещи с момчетата. Не разбирах защо си нямам приятелки като нормалните момичета…
— Навярно защото вече си имала четири сестри — обади се Оли.
Четири сестри. Да. И всички бяхме най-добри приятелки. Никога не се бях замисляла за това. Може би все пак не бях чак толкова странна.