— Все едно, не исках да объркам всичко и с теб, а и в общи линии бях щастлива…
— Така беше — меко каза той, сякаш говореше на себе си. — Винаги беше щастлива.
— А после Виктория ти предложи брак и ти ме изрита от апартамента. Уволниха ме и всички, които познавах, започнаха да ми казват, че е време да порасна, а заради работата при Тод трябваше да изглеждам изискано и…
— Малко прекали — отбеляза той.
Погледнах го строго.
— Няма ли да престанеш да ме прекъсваш?
Оли поклати глава и каза сериозно:
— Съжалявам. Продължавай.
— Както и да е — продължих, — чувствах се много обезсърчена и потисната. Защото ти щеше да се жениш за Виктория. Беше ми трудно да преценя дали е само защото я мразех, или защото бях влюбена в теб.
Сега очите му се отклониха от лицето ми и се впериха в обувките му. О, господи! Сякаш редях глупава приказка за несподелената любов.
Но, не, не беше глупаво да обичаш някого. Дори и ако той не те обича. И не беше глупаво да кажеш истината.
— Все едно, трябваше добре да се вгледам в себе си. Вероятно съм реагирала малко детински тогава. Лесно е да не търсиш хубава работа, ако не ти се налага. Освен това виждах колко е преуспяла Виктория — и в работата също. Исках да си имам гадже. Исках да имам някакви пари — поех си дълбоко въздух. — А Виктория ми каза, че двамата сте обсъждали увлечението ми по теб, че всичките ти приятели знаят за него и че само се излагам като…
— Не е вярно — прекъсна ме Оли. — Да го обсъждам с нея ли? Та аз не знаех за това.
Е, сега определено знаеше.
— Затова исках и аз да си имам гадже. Може би и аз съм се чувствала несигурна в себе си. А Тод беше…
— Красив и богат.
Кимнах.
— Знаеш какво стана после. Виктория се сближи с мен. Сега си мисля, че е било само за да се добере до Тод, но тогава… — свих рамене. — Предполагам, че просто не съм могла да си представя как жена, която има теб, ще се интересува от някой като Тод. Затова изобщо не ми хрумна.
— О, Луси! — тъжно възкликна Оли.
Но аз упорито продължих. Ако сега не стигнех до края, никога нямаше да го направя.
— Когато я заварих в леглото му, вече се бях скарала с него. Отидох в къщата му, за да му върна ключовете. И щях да ти кажа. Но тя ми обеща, че е било само веднъж, че е била пияна, че двамата се обичате. И че ако съм ти истинска приятелка, а не просто завистлива отритната обожателка, ще постъпя както е най-добре за теб, а не както ми се иска на мен.
— Значи ако не знам нещо, то няма да ме нарани, така ли?
— Нещо такова. Мислех си… срещнах се с теб и си мислех, че може би трябва да ти кажа, но ти все говореше за сватбата. Разбрах, че наистина я обичаш. Освен това, понеже по това време цялата тази лудост около Тод се бе разсеяла, вече знаех, че те обичам. Как тогава да се доверя на собствената си преценка за мотивите ми да ти кажа? — поех си отново въздух. — Събрах си багажа. Погрижих се Тод да не може повече да тормози Бъфи. Дойдох да ти кажа, че заминавам. Виктория ми каза да се махна от живота ви и да продължа нататък. И в основни линии точно това и направих — бях изтощена. — Това е всичко — отроних накрая. — До днес, когато най-сетне разбрах, че тя никога не те е обичала и че още преследва Тод. Направих това, което смятах, че е в твой интерес. И двата пъти. Ако сега просто изчезнеш от очите ми, мислейки си, че съм те предала, и никога повече не ми проговориш, ти си просто един жесток човек — заявих аз и гласът ми вече бе станал по-уверен; за свой ужас установих, че цялото ми спокойствие на зрял човек се е изпарило. И, да, отново се появиха сълзите. — Защото не беше така.
Оли бръкна в джоба на панталона си и ми подаде кърпичка. Издухах си шумно носа. Тъкмо навреме, наистина. Сополив нос точно в този момент щеше да е направо черешката на тортата.
— Може ли сега аз да взема думата? — кротко се обади той. — Мисля, че това изливане на душата е чудесна идея.
Кимнах му да продължи.
— Излизах с всички онези момичета по две причини. Не, три — каза Оли. — Започвам от най-маловажната. Първо, защото наистина харесвам жени, които се обличат добре и се грижат за външността си, макар че някои май прекаляваха. Второ, защото още от малко момче винаги съм искал да имам семейство. Сигурно съм единственият мъж на света, който си представя сватба още на първата среща — горчиво призна той. — Фатална грешка. И трето, защото бях влюбен в теб, но ти никога не би склонила да излезеш с мен.
Погледнах го.
— Какво?
— Не се прави на толкова изненадана — каза той. — Сама ми го каза. Съвсем направо. Каза ми, че не ме харесваш в романтичен план.