— Но ти не биваше да се отказваш! — заплаках аз. Каква несправедливост само!
Оли разпери ръце.
— Луси, аз ти повярвах. Разбира се, че ти вярвах. За какво му е на момиче като теб да излиза с такъв като мен? Скучен и досаден, робуващ за заплатата си? Адвокат. Ти беше като природна стихия. Омаен слънчев лъч, на който всички завиждаха. Обичаше живота, работата си, семейството си, тялото си. Не знаех кое е по-лошо, болката от това да живея с теб и да не си само моя или представата, че ще се разделим и ще се върна към сивия си скучен живот зад сивото си бюро. В теб имаше такава енергия и любов — каза той. — Ти се наслаждаваше на всеки миг от живота. Това е идеалната жена — бавно заяви Оли. — Тази, която грее като слънце, където и да се намира.
— Но ти все ми повтаряше, че е време да порасна.
— И аз ревнувах — обясни той. — И бях леко засегнат навярно. Беше лесно да си повярвам, че може би не си чак толкова идеална все пак. И щом не можех да имам теб, но можех да бъда с някое по-обикновено момиче… мислех си, че именно такова ми е било съдено да имам — бледите му сини очи ме погледнаха под светлите мигли, толкова любов и надежда имаше в погледа му, че останах без дъх. — Но не беше така — продължи Оли. — През цялото време, докато бях с други, включително и с Вики, си мислех за теб. Опитвах се да отблъсна тези мисли, разбира се. Смятах, че съм пълен негодник. Че не мога да съм верен, предан някому — сега очите му блестяха. — Каква ирония на съдбата!
За момент останахме неподвижни. Преструвах се на запленена от една катеричка наблизо. Нямах никаква представа какво да правя сега.
— Е — обади се Оли, — ако правилно съм разбрал, през цялото време сме били влюбени един в друг. Срещали сме се с други хора, за да превъзмогнем чувствата си. Но половинките ни се оказаха негодници. Това ли е горе-долу?
Кимнах.
— Има ли някакъв шанс — подхвана той — една преуспяла делова жена като теб да пожелае да се среща с безработен бивш адвокат като мен?
Внезапно се почувствах неловко.
— Не ме бива много в срещите — казах само. — Мисля, че ще бъда малко срамежлива с теб.
— Не знам защо — отвърна Оли. — Случвало ти се е да повърнеш върху мен поне три пъти. Помниш ли?
— Винаги ли смяташ да повдигаш тази тема? — настоях да разбера аз.
— Категорично не — отвърна той. — Просто ще я използвам като коз и следващия път, когато искам да те накарам да приемеш нещо.
— Става — съгласих се. Все така загледана в катерицата. Струваше ми се най-безопасно.
Оли се пресегна и ме хвана за ръка. Би трябвало да кажа, че желанието премина през мен като електрически ток. Но не беше така, ръката му просто беше топла и приятна.
— Хайде да пропуснем срещите — предложи той. — Познаваме си и кътните зъби. Можем направо да се оженим. Имам резервация за прекрасна сватбена церемония.
— Добре — измърморих тихо. — Ами Виктория?
— Ще й оставя бележка в хотела и ще платя сметката й — каза Оли. — Това е повече, отколкото заслужава. И ще й се обадя довечера. Става ли?
— Наистина говориш сериозно — прошепнах.
— Разбира се, че говоря сериозно — отвърна той. — Моя красива, мила, забавна, прекрасна Луси!
После протегна и другата си ръка, повдигна брадичката ми и завъртя главата ми към себе си. И ме целуна, много нежно, по устните. Докосване, леко като перце, прекрасно.
О, сега вече имаше електричество! Задъхах се. Не беше особено… женствено…
По дяволите! Може пък и да беше женствено. В крайна сметка какво е по-женствено от любовта?