Опитвах се да съм доволна, че щастливите ми дни бяха продължили толкова дълго. Но не можех. Огромни сълзи все се събираха в очите ми и се търкулваха по бузите ми на равни интервали. Слава богу, наблизо нямаше никого, за да ги види.
Стараех се да съм заета с нещо. Оли щеше да се гордее с мен. Грижливо свалих програмата с изпълненията на „Оейзис“ и плаката на „Умирай трудно“ от стената и ги прибрах в кашоните, които бях взела от съседния голям магазин. Последва ги колекцията на „Керанг!“, палката за барабан от „Металика“, която Ларс Улрик лично беше хвърлил в моята посока, всичките ми игри и повечето от дрехите ми. В петък щях да се обадя на баща си и да го помоля да дойде с колата от Кент. Можех да складирам всичко на тавана при родителите си.
Отне ми цял ден, но накрая в стаята не остана нищо, освен компютъра ми, няколко обикновени тениски „Гап“ и джинси „501“. Дори намерих прахосмукачката и щом открих как работи, почистих цялата стая. Когато приключих, килимът изглеждаше по-различен.
Определено можех да се справя. Излязох от апартамента и се запътих към порутения магазин „Всичко за един долар“ на ъгъла. Там имаха плакат с пухкаво котенце сред маргаритки. Идеално! Взех пухкавото котенце у дома, внимателно отлепих малко от тиксото от програмата на „Оейзис“, сложих го на новия плакат и го залепих над леглото си.
После нямаше какво друго да правя, освен да чакам.
Ключът се превъртя в бравата в пет и двайсет и вътре нахълта Оли, следван от Виктория. Беше помъкнал няколко пазарски чанти от „Маркс и Спенсър“, пълни със скъпи готови храни и бутилки. Виктория ме изгледа кисело, преди да изкриви лицето си в усмивка.
— Здравейте — обадих се аз. А после, понеже се налагаше, продължих: — Виктория, поздравления! Не съм те виждала, след като научих новината. Великолепно! Браво — преглътнах. — Сигурна съм, че двамата ще сте невероятно щастливи.
— Разбира се, че ще бъдем — Виктория се усмихна самоуверено, за да прикрие заядливостта си. — Но мисля, че Оли е този, който заслужава поздравления, нали? Задето е спечелил ръката ми — обясни тя.
— Мислех, че ти си спечелила неговата.
Оли се засмя, но Виктория изглеждаше така, все едно е глътнала оса.
— Напротив. Стара традиция е булката да предложи на жениха на двадесет и девети февруари. Оли трябваше много да се старае, за да е сигурен, че ще го направя. Планирал си всичко, нали? — тя стисна собственически ръката му. — Толкова е пасивно-агресивен — измърка накрая.
— Разчистих стаята си — съобщих аз с най-веселия си тон. — Напълно съм готова да се изнасям.
— Наистина ли? — Виктория звучеше съвсем леко умилостивена. — Е, това е добра новина, Луси. Мислех, че никога няма да се изнесеш! Откровено казано.
— Я да видим — обади се Оли. Влезе в стаята ми, с Виктория по петите му.
— Много добре — отбеляза изненадана Виктория. — Плакатът всъщност е хубав.
Оли погледна новия плакат и го напуши смях.
— Килимът придоби странен цвят — притеснено се обадих аз. — Вече не е бургундскочервен. По-светъл е. Надявам се, че не съм го съсипала.
— Не мисля — нежно каза той. — Било е заради мръсотията.
— О!
— Както и да е, страхотно си се справила — целуна ме по бузата, а Виктория ни изгледа накриво. — Всички ще си останем у дома тази вечер и ще празнуваме.
— Ще празнуваме ли?
— Определено — Оли измъкна две бутилки шампанско от едната торба. — Ще празнуваме новата ти кариера, Луси. Тод каза, че е съгласен да ти даде работата. Можеш да започнеш в понеделник.
— О! Ами… чудесно — отново се усмихнах насила. — Много благодаря.
— Дотогава ще можеш да си намериш нови дрехи, нали? — попита той, внезапно притеснен. — Имам предвид рокли и други такива?
— О, да. Баща ми ще дойде да ме вземе за уикенда. Сигурна съм, че сестрите ми са оставили вкъщи дрехи, които мога да взема назаем.
Бях най-малката от пет момичета и всичките ми по-големи сестри бяха като Виктория, без да са такива проклети по характер. Имам предвид, че носеха поли и чантите им подхождаха на обувките.
Предчувствах, че ще се върна в апартамента без съкровищата си, но пък с куп кашони, пълни със скучни и досадни момичешки дрехи.
— Великолепно — облекчено въздъхна Оли. — Виктория, мила, ще заведеш ли утре Луси да й оправят ноктите?
Виктория му се усмихна колебливо.
— Бих направила всичко за твоите приятели, скъпи — заяви тя. После ми хвърли многозначителен поглед. — Ще е чудесно да си поприказваме откровено с Луси.
О, божичко, не!