— Шампанското е чудесна идея — отчаяно се обадих аз. — Но най-добре да изпия една чаша набързо с вас и после да изляза до бара или някъде другаде. Сигурно двамата искате да прекарате една романтична вечер.
— Ами… — започна Виктория, но Оли я прекъсна.
— Категорично не — възмутено заяви той. — Всички ще вечеряме заедно. Виктория ще ни приготви нещичко набързо. Тя е отлична готвачка.
Значи можеше и да готви. Не можеше да яде, но пък готвеше.
— Не съм отлична — скромно протестира тя.
— А ти си почетният гост на вечерта, Луси. Не само ние двамата започваме нов живот — той обгърна с ръка тънката талия на Виктория. — Ти също започваш съвсем нов етап.
Виктория се отправи със ситни крачки към кухнята, измъкна отнякъде розова кухненска престилка с къдрички, извади няколко пакета с риба от торбите и преди да се усетя, оттам долетя звукът от бързото и ритмично рязане с нож по гранитния кухненски плот. Видях как Оли напълни една висока чаша с шампанско и й я занесе, целувайки я леко по бузата. Тя му се усмихна ослепително; сърдечна, сияеща усмивка. До нея всички продукти — риба, подправки, зеленчуци — бяха подредени в идеални спретнати купчинки като за някое телевизионно готварско шоу. Водата в тенджерата кипеше и ухаеше вкусно.
Въздъхнах. Виктория очевидно бе Идеалната жена. Можех ли да се меря с нея? Нищо чудно, че Оли никога не бе искал да излиза с мен. Изобщо не би ми минало и през ум да купя розова престилка с къдрички, камо ли да използвам подобно нещо. Моята представа за готвене бе претопляне на пица в микровълновата фурна.
— Е, развълнувана ли си? — Оли дойде и се отпусна на дивана до мен. Бях се излегнала както обикновено, но сега се стегнах, опитвайки се да си представя, че на главата ми има купчина книги и че съм с обувки на висок ток. Така беше по-добре. Вече седях много неудобно на ръба на дивана, също като Виктория.
— О, да — опитах се да докарам най-бляскавата си усмивка. — Много съм развълнувана. Наистина.
— Разбирам — той ме смуши в ребрата. — Всичко се случва прекалено бързо. Донякъде е като културен шок за теб.
Отпих от шампанското.
— Донякъде — признах си.
— Ще се справиш. В един момент на всички ни се налага да пораснем. Няма да е толкова зле, колкото си мислиш — после заключи: — Знаеш ли, сигурен съм, че ще изглеждаш добре в рокля.
Погледнах към Виктория. Под розовата престилка носеше кашмирен костюм с пола в много бледосиньо. Изглеждаше много нежна и женствена. Просто не можех да си представя себе си такава.
Но ако бях, щях ли да задържа мъж до себе си?
Никога досега не се бях питала. Изобщо не ме вълнуваше. Излизах с някой мъж, нещата се объркваха. Излизах с друг, нещата пак се объркваха. Бях изгубила няколко приятели, но го бях преживяла. Винаги можех да разчитам да се разведря, като убия малко извънземни. Или като изям шоколадово десертче с ягодов пълнеж. Просто не се разстройвах прекалено. Чувствах се достатъчно щастлива и без мъж до себе си, така че защо да си търся белята?
А сега… не бях толкова сигурна. Май започвах да се притеснявам. Малко. Всичко се срутваше наоколо ми и изведнъж ми се прииска да имам гадже. Поне щях да имам с кого да си поговоря.
— Виктория е много стилна жена, нали? — завистливо отроних аз.
Оли погледна годеницата си с възхита.
— Определено. Не мисля, че някога съм срещал по-стилна жена от нея. Независимо къде отиваме, тя винаги се облича перфектно. Сякаш има някакъв вътрешен радар — засмя се. — За разлика от мен, трябва да отбележа. Отсега нататък ще я оставям тя да ми купува дрехите, така че нещата сигурно ще се подобрят.
Знаех си!
— Аз те харесвам какъвто си — осмелих се да кажа.
— Да, но… — той ме побутна леко по рамото. — Ти не си особено голям експерт по мъжката мода, нали?
Предполагах, че намеква за предишните ми гаджета. Последният, Майк, работеше като охранител в един клуб. Беше огромен като танк и харесваше тениски с щампа от филми на ужасите.
— Мисля, че това е една от причините Вики да се справя толкова добре в работата си — размишляваше Оли. — Всички уважават човек, който се облича добре. Може би с нейна помощ ще успея да стигна по-високо в службата. Всичко е въпрос на това да изглеждаш подобаващо за поста си.
— Добре, добре — намусих се аз. — Разбрах те.
Той наведе глава.
— Знам. Деликатен съм като носорог. Но горе главата, казвам аз. Има и добри страни в цялата тази ситуация.
— Например?
— Заплатата, като начало — бръкна в джоба на сакото си и ми подаде един плик.
— Какво е това? — изтръгнах го от ръката му аз.
— Отвори го.
Така и направих.
Вътре имаше договор за назначаване на работа, в който пишеше, че ще получавам осемнадесет хиляди годишно.