Зяпнах от изумление. Не ми се вярваше. Щях да съм богата!
— Уха! — преглътнах с мъка.
Оли ме смуши с лакът в ребрата.
— Видя ли? Не е чак толкова лошо да пораснеш.
— Не — замислено отроних аз. — Предполагам, че мога да опитам.
— Вечерята е готова! — изчурулика Виктория.
Преместихме се в кухнята. Тя бе подредила масата много красиво, с чаши за вода и за вино, както и салфетки, сгънати на ветрило. Дори не знаех, че имаме салфетки. Освен това имаше и ваза с бледорозови рози и малки бели цветенца върху специална салфетчица. Сервирала бе чиния с филии топъл хрупкав хляб, от онзи, който изпичаш сам от готово тесто, а купичките ни бяха пълни с най-възхитително ухаещата рибена яхния.
Оли изгледа масата с гордост. Приближи се до Виктория да я прегърне и целуне по бузата, но тя се извърна с лице към него и целувката му се озова върху устните й.
— Целувка за готвачката! — пропя тя, много доволна.
— Истинско вълшебство — въздъхна Оли.
Май беше по-добре от хамбургера с пуешко и пържените картофи, който му бях приготвила за рождения ден. Като се замисля, май бях изгорила картофките.
— Да — искрено се съгласих аз и седнах, за да не се налага да ги гледам как се целуват. Опитах ястието. — Рибената яхния е много вкусна. Благодаря, Виктория.
— Рибена яхния ли? — тя сбърчи деликатно нослето си. — Това е були-бейз, Луси.
— Добре, буябес — опитах да се усмихна. — Каквото и да е, много е вкусно.
Виктория се засмя на произношението ми. Изчервих се и отново вдигнах лъжицата си, за да го прикрия.
— Буябес всъщност е френската дума за рибена яхния — любезно се обади Оли. — Не си далеч от истината.
Виктория го изгледа намръщено и Оли потръпна. Въздъхна лекичко и мен направо ме присви стомахът. Горкият Оли. „Стига, Луси, не трябва да му усложняваш живота. Добре, скастрих се аз сама, операция «Бъди мила с Виктория» започва още сега.“
— Е, може ли да видя пръстена? — попитах любезно.
Виктория ми протегна ръка в царствен жест. Там се мъдреше скромен диамант.
— Този е само временен — заяви тя. — Купих го за двадесет и девети.
— Казах на Вики, че искам аз да й купя пръстен — обади се Оли. — Искам аз да й го дам.
Виктория омекна и му се усмихна топло, като не откъсваше очи от неговите.
— Ще го върна обратно в магазина.
— И аз сам ще избера новия пръстен. Ще бъде изненада — заяви Оли.
— Колко романтично — съгласих се аз.
Макар че нямаше нужда да се обаждам, бездруго изобщо не ме забелязваха. Пфу! Беше ужасно. Искаше ми се все още да се срещах с Пол. Или с Джон. С когото и да е. Тогава щях да се взирам прочувствено в моето гадже, а не да се чувствам кисела като лимон.
— Така… — обади се след малко Оли. — Днес Луси получи договора си за назначаване на работа, Вики.
Беше решен да ме включи в разговора.
— Да. Страхотно е. Ще печеля по осемнадесет хиляди — допълних аз.
— Е, да — съчувствено пророни Виктория. Протегна идеално поддържаната си длан с перфектен бледорозов лак на ноктите и леко стисна лакътя ми. — Всички трябва да започнем отнякъде, Луси. Сигурна съм, че ако работиш упорито и се стараеш достатъчно, ще постигнеш повече.
— Но осемнадесет хиляди са много пари.
— За кого? — засмя се тя. — Скъпа моя, имаш да учиш ужасно много. За някои хора вероятно осемнадесет хиляди на година са много пари. За онези, които са преуспели в живота, това дори не е стартова заплата.
— Но както вече каза, Луси трябва да започне отнякъде — намеси се Оли с равен глас.
Вики повдигна вежди.
— Да, скъпи. И тя има голям късмет, че си готов да направиш това за нея.
— Да, благодаря ти, Оли — измърморих аз.
— Аз само се опитвам да й отворя очите — продължи Виктория. — Да й дам някаква цел. Да пробудя амбициите й. Нали искаш Луси да успее? И да постигне нещо?
— Разбира се — потвърди Оли. — Много мило от твоя страна, че мислиш за нея по този начин.
Ехо! И аз съм тук!
— А за да успее, тя трябва да се промени.
— О, да.
— Включително да промени и отношението си към парите. Но не се тревожи, скъпа Луси — заяви Виктория, като най-сетне се обърна към мен с мила усмивка. — Утре ще излезем с теб и ще ти дам някои напътствия.
— Наистина много мило от твоя страна, Вики — измърморих аз през стиснати зъби. — Нямам търпение.
— Разбира се.
— Тази були-бейз е фантастична — каза Оли. Вече бе изпразнил купата си. — Има ли още?
— Заповядай, скъпи — Виктория му сипа още една порция.
— И прясно изпечен хляб — той посегна да си вземе още една филийка. — Направо си невероятна, съкровище. Не знам как успяваш. Изглеждаш прекрасно, правиш жилището ми красиво, имаш страхотна кариера и освен това можеш да готвиш! Направо си Супержена!