— Бърнис, това е благотворителният случай, за който ти говорих — заяви Вики и ме побутна напред. — Просто отрежи всичко и й направи обичайната къса прическа.
— Не! — извиках аз.
Прекалено високо, както осъзнах със закъснение. Всички се бяха обърнали и ме зяпаха.
Виктория направо ме убиваше с поглед.
— Престани да правиш сцени — просъска тя. — Получаваш безплатно подстригване. Струва стотици лири. Кой е специалистът тук, ти или аз?
— Но аз харесвам косата си дълга — възразих.
— И какво от това? Ти не разбираш нищо. Къса прическа, Бърнис — сопна се тя. — В момента изглежда така, сякаш са я влачили през плет. Ще се върна след час. Ще се отбия в „Питър Джоунс“.
Виктория решително се запъти към вратата, а гърбът й бе скован от яд. Обърнах се към стилистката със свито гърло.
— Вижте, моля…
— Спокойно — намигна ми тя. — Косата си е твоя, нали? Не е нейна.
Бърнис ме заведе до голям черен кожен фотьойл и изми косата ми на мивката. Всъщност не беше зле. Все едно да ти почешат гърба.
— Имаш много хубава коса — каза тя.
— Но Виктория смята, че е прекалено дълга.
— Вероятно иска и нейната да е такава. Ти направо можеш да седнеш върху нея. Как е пораснала толкова дълга?
— Ами… — реших да бъда откровена. — Мразя фризьорите. И освен това обичам да разтърсвам коса по рок концерти.
Тя се засмя, развеселена.
— Това е нещо ново. Както и да е, ще отрежа само десетина сантиметра, изобщо няма да забележиш и така ще се отървеш от изпокъсаните връхчета. Не ти трябва никакво оцветяване. Никога не позволявай да боядисат косата.
— Така ли? — попитах аз, заинтригувана.
— Ти си естествена блондинка. Няма много такива. А ти, скъпа, си блондинка. Използваш ли много стилизиращи продукти?
— Не кой знае колко.
— Не, така си и мислех. Не се тревожи. Не се тревожи, ще я филирам леко. После трябва само да използваш малко лак за коса и да престанеш с ластиците. Косата ще се стеле по гърба ти. Ще изглежда наистина добре. Използвай балсам под формата на спрей.
— Добре — мислено си водех записки.
— Косата ти е много женствена — каза Бърнис и аз се засмях. — Какво има?
— Не го чувам често — отвърнах аз.
— Не разбирам защо не — сериозно отбеляза тя. — Такова хубаво момиче като теб. Както и да е, чакай само да свърша. Искаш ли някакво списание?
— Имате ли някое с компютърни игри?
Тя поклати глава.
— Не се ли интересуваш от мода?
— Не особено.
— Имаме „Хийт“.
Леко ми просветна.
— Супер. „Хийт“ е страхотно.
„Видал Сасун“ беше чудесно място. Бърнис беше мила и забавна. Каза, че ми завижда за косата. Обясни ми, че когато си фризьор, все ти се иска да опиташ новите прически, така че собствената ти коса става все по-къса и по-къса. Отрупа ме с куп комплименти, но реших, че просто се старае да бъде мила. Дори не забелязах как мина времето и когато тя свърши, просто ме завъртя с лице към огледалото.
— Трам-та-там! — гордо обяви Бърнис.
— Ооо! — усмихнах се. Косата ми беше малко по-къса, но все пак достатъчно дълга, и стигаше поне десет сантиметра под раменете ми. Някак си се спускаше под ъгъл отстрани, а връхчетата бяха внимателно оформени в идеална права линия.
— Завърти я насам-натам — подкани ме Бърнис.
Тръснах глава няколко пъти, все едно съм на концерт на „Металика“. Тя се засмя, а косата ми се разлетя на всички страни, но после, като по чудо, отново зае предишната идеална форма.
— Да ме вземат мътните. Това е супер! — възкликнах аз. — Хиляди благодарности.
— Пак заповядай. Само подрязвай връхчетата веднъж месечно.
Обърнах се към вратата и видях Виктория на прага. Беше помъкнала куп найлонови торби и изглеждаше ядосана.
— Виктория… — Бърнис ме побутна към нея. — Реших да не я скъсявам съвсем. Така изглежда по-добре, не мислиш ли?
Виктория ядно сви устни.
— Не мисля, че е практично. Като се има предвид стилът й на живот.
Какво имаше предвид?
— Но тази прическа е толкова елегантна — каза Бърнис. — Всъщност бях вдъхновена от теб.
— От мен ли? — Виктория изпъна рамене и отметна собствената си лъскава кестенява грива.
— Да. Всички бихме искали да подражаваме на суперженствения ти стил — продължи Бърнис.
Дали само така ми се струваше, или наистина долових тайна подигравка? Погледнах неуверено към Виктория. Но вероятно бях сбъркала, защото тя съвсем не изглеждаше подразнена. Напротив, беше се разтопила от удоволствие.
— О! — засмя се звънливо. — Е, Бърни, щом ти казваш… Хайде, Луси — продължи тя и ме помъкна към вратата. — Не бива да отнемаш повече от ценното време на Бърни.
— Благодаря — успях да кажа само, докато ме избутваше към изхода.