Както и да е, отивах си у дома. А това беше прекрасно. Вярно, трябваше да взема назаем малко досадни и неудобни дрехи от сестрите си, а и всички щяха да ми се подиграват за ноктите и прическата. Но какво от това? Поне щях да ги видя. Ан нямаше да е там, тя бе при съпруга си, с когото бяха заети да правят още бебета. Дори и зайците имаха повече разум в семейното планиране от Ан и Джо. А Лора живееше в Щатите, погълната от бляскавия си живот в Чикаго; от години се опитваше да пробие в телевизията и от една местна телевизионна станция й бяха дали да прави десетминутно предаване на тема „Европейски стил и елегантност“. Нямах представа защо точно Чикаго, но поне се чувстваше щастлива.
Мама обаче бе споменала, че Катрин и Емили ще са у дома. Били се върнали за няколко седмици или месец, нещо такова.
Всички в семейството ми бяха такива; не можеха да стоят разделени. Не беше нормално. Винаги когато имахме време, се връщахме у дома. Някога си мислех, че с всички семейства е така. Сега вече знаех каква късметлийка съм.
Е, разбира се, не беше особено модерно. Би трябвало човек да има тъжно детство и да бъде поетично нещастен през пубертета. А не просто да си живее щастливо.
Питах се какво ли е семейството на Виктория?
Татко наду клаксона, когато ме забеляза на гарата в Тънбридж Уелс. Не знаех защо го прави, сякаш нямаше да позная старото му кафяво „Волво“. Караше същата кола още от осемдесет и шеста. Понякога си мислех, че ако ненадейно забогатея и му купя някое турбо „Порше“, само ще си стои в гаража и ще ръждясва.
Настаних се на предната седалка и го целунах звучно по бузата.
— Скъпа! — прегърна ме той. — Радвам се да те видя — после се дръпна назад. — Какво й е на косата ти?
Подръпнах я притеснено.
— Не ти ли харесва?
— Перука ли е? — попита татко.
— Не…
— Или от онези кичури за удължаване? Майка ти ги гледа в някакво предаване по телевизията. Изкуствена коса — продължи той. — Страхотна идея! Това ли е?
— Косата си е моя, татко — отвърнах аз.
Той превключи на скорост и потеглихме към Груумбридж.
— Харесва ми — бодро заяви той. — Просто изглеждаш малко необичайно, това е.
Значи не я харесваше. Измъкнах ластик от джоба на джинсите си и бързо я вързах на опашка. Сега вече изглеждах нормално.
— Гледала ли си скоро някой хубав мач, скъпа? — попита татко. — „Уосп“ играха срещу „Лондон Айриш“, оказа се много вълнуващо. Ходихте ли с Оливър?
Татко винаги го наричаше Оливър.
— Аз… не — заекнах аз. — Той беше зает.
Татко се впусна в подробно описание на играта на защитниците на „Уосп“. Не ги щадеше, а аз обичах да споря с него. Но днес нямах настроение. Надявах се, че няма да забележи.
— Кой друг е у дома?
— О! — лицето му отново светна. — Емили се канеше да иде до Лондон по обяд, но когато ти се обади, размисли и остана да пренощува.
— Страхотно.
— А и Катрин е при нас и ще остане цял месец. Трябва да бъдеш мила с нея, скъпа.
— Винаги съм мила с Катрин — наскърбено отвърнах аз. Тя беше малко по-голяма от мен и двете бяхме много близки, макар и ужасно различни по характер.
— Знам, скъпа. Но е скъсала с гаджето си. Нали се сещаш, онзи Пърси.
— Питър ли?
— Както и да е — презрително заяви татко.
Татко беше страхотен. Винаги говореше много въодушевено за всичките ни гаджета и направо не можеше да спре да хвали Джо, след като всъщност беше стигнал до самия олтар, макар Джо да беше най-скучният човек, когото познавах. Но ако някоя от нас се разделеше с гаджето си или, още по-лошо, ако то я изоставеше, тогава този човек за него се превръщаше в най-долното мекотело и срам за човешкия род.
— Той е глупак — заяви татко. — Пълен идиот. Безнадежден тъпак.
— О… да — съгласих се аз.
Всъщност Питър бе най-младият партньор в историята на проспериращата си фирма, която се занимаваше с намиране на перспективни мениджъри за бизнеса, и изкарваше над половин милион лири годишно. Освен това караше „Ферари“ и почти всяка седмица изпращаше на Катрин дузини рози „просто ей така“.
— Права е да го зареже — продължи татко. — Негодник…
— Значи… тя го е зарязала? — това ме смая, понеже си мислех, че непременно ще има сватбени камбанки. Ходеха от четири години.
— О, да, направо го изритала на улицата — твърдо заяви татко. — Не иска някакво безполезно чучело да й се мотае в краката.
Питър беше висок, красив мъж, който нямаше грам излишни тлъстини където и да е по тялото си.
— Точно така.
— Но — поклати глава татко — тя го изживява доста тежко. Унила е. Може би ти ще успееш да я поразсееш — с надежда подхвърли той.