Прегърна ме и усетих под ръцете си ребрата й. Искаше ми се веднага да я дръпна настрани, за да си поприказваме, но моментът не бе подходящ.
— Къде е тя? — Емили нахлу откъм градината.
И тя изглеждаше също толкова елегантна, колкото и Катрин, но стилът й бе по-скоро градски шик. Катрин я наричаше жертва на модата. Направо грейнах, когато я видях. Ем беше облечена както винаги. Не беше ли чудесно, че някои неща никога не се променят? Носеше прилепнали черни панталони с колан от крокодилска кожа на „Гучи“, черна кашмирена тениска и висящи обици с някакви зелени камъни, обковани с черно злато3. Естествено кестенявата й коса сега имаше наситено кестеняв цвят с гарвановочерни кичури. Беше подстригана асиметрично и много късо, като започваше много високо над тила й и се спускаше диагонално към брадичката й. Почувствах се ужасно горда. Виктория никога не би могла да изглежда толкова добре.
Ем се втурна и ме прегърна. Сграбчих дясната й ръка.
— Какво е това?
— Харесва ли ти? — скромно попита тя. Огромен като бокс пръстен от наситено оранжево злато, в което бяха инкрустирани розови перли със странна форма.
— Да. Страхотен е.
Емили беше дизайнер на бижута. Изкарваше си прехраната, като продаваше уникатите си на ограничен кръг фанатично предани й клиенти — например богатите момичета, с които се запознаваше в нощните клубове. Не много доходен бизнес, но гаджето й Джордж беше някаква голяма клечка — инспектор земемер, и обичаше да я отрупва с подаръци, така че тя си живееше добре.
— Няма значение, а какво е това? — възкликна Емили на свой ред.
Сграбчи ръката ми и огледа новите ми изкуствени нокти. Дори и Катрин прояви интерес.
— Истински ли са? — попита тя. Поклатих глава. — Уха! Чудесни са.
Емили сложи ръка на челото ми.
— Зле ли ти е? Да не си леко замаяна?
— Какво е станало с ръката ти? — разтревожи се мама.
Засмях се притеснено. Ноктите ми се струваха малко глупави.
— Имам нова работа. Реших, че може да ми е от полза.
— Каква нова работа? — попита мама. — Какво й беше лошото на старата?
Въздъхнах.
— Ще ви разкажа всичко на вечеря.
— Къде са ти куфарите? — попита татко, който чак сега забеляза, че нямам такива.
— Не нося нищо. Реших го в последния момент. Ще взема назаем някоя твоя пижама.
Трябваше да е някоя от татковите, защото момичетата нямаха пижами. Нито един чифт. Носеха само къси нощнички с къдрички и секси дантелени потничета или комплекти от камизолка и боксерки като Виктория. Кой би могъл да спи с подобно нещо? На мен ми се струваха адски неудобни. Предпочитах огромната памучна пижама на татко.
— Трябва да ида до магазина да си купя четка за зъби — погледнах втренчено Катрин. — Катрин, ще дойдеш ли с мен?
Тя ме изгледа така, сякаш се канеше да откаже, но после въздъхна и каза:
— Отивам да си взема палтото.
На лицето й бе изписано същото изражение, каквото имах и аз сутринта. По-добре да приключваме с това.
— Искаш ли да поговорим? — попитах аз, докато вървяхме по главната улица към магазина.
— Добре — съгласи се тя. — И бездруго е по-добре така, докато съм навън, не мога да плача.
Прегърнах я през кръста.
— Какво е станало?
— Имахме малък разговор.
— Трябва да е било нещо страшно.
Тя въздъхна; или по-скоро потръпна.
— Заради онова момиче в офиса. Естер. От Ню Йорк е. Еврейка е и наистина е много красива, освен че е умна.
— И ти не си нито грозна, нито тъпа, Катрин.
Сестра ми се усмихна, а по миглите й се появиха сълзи.
— Благодаря ти. Е, тя прекарва много време край бюрото му. Повече от нужното. Аз го дразнех само на шега за това, нали разбираш. Подхвърлях за новото му гадже и разни такива.
— Да не би да е имал връзка с нея?
Катрин поклати глава.
— Само се усмихна и каза, че нямало нищо лошо да се заглежда по други жени, всички мъже го правели. А аз казах, че има лошо, зависи от обстоятелствата. Ако жена ти е бременна и дебела и те хване да зяпаш по цял ден други момичета. Би било ужасно потискащо. Не си ли съгласна, Луси?
— О, определено — подкрепих я аз. — Разбира се, че ще е потискащо. Той, какво, да не би да не се съгласи?
— Не само това. Изведнъж стана напълно сериозен и заяви, че мъжете не били биологически програмирани да са моногамни…
— Пак старата песен.
— Ами да. Каза ми, че в Европа всички имат тайни връзки и никой не вдига шум до бога.
— Ти какво му отговори?
— Че според мен това е градска легенда. Какво, да не би французойките да нямат нищо против изневерите на съпрузите си? Това са пълни глупости.
3
Покритие от черно или тъмнокафяво вещество, нанесено върху златото, за да покрие жълтия му цвят. — Б.пр.