— О, скъпа — съчувствено се обади татко. — Да не би да е от онези мъже? Гей?
— Оли? Не, по дяволите.
— Тогава, разбира се, че те харесва „в този смисъл“. Как иначе? — възкликна татко, все едно нямаше друг отговор на въпроса.
— Просто не ме харесваше. Нито пък аз него — излъгах набързо. — Както и да е — вече не можех да издържам и продължих: — Той ще се жени. За приятелката си Виктория Кобхъм — добавих за всеки случай, да не би татко да реши, че е за мен.
Той изглеждаше озадачен.
— Божичко! Предполагам, че съвсем съм се объркал. Е, все едно, тоя младеж сигурно е луд.
Леко се изненадах, че това бе най-лошото, което каза в случая. За долното си злодеяние, че не ме харесва, Оли трябваше да бъде заклеймен като най-глупавия човек на света, истинско мекотело и пълен негодник. Или нещо подобно.
— Но ти не познаваш Виктория — изтъкнах аз.
— Познавам баща й — отвърна татко.
Зяпнах смаяно.
— Клайв Кобхъм. Строителен предприемач. Противен тип — обясни татко. — Блокирах няколко от неговите проекти и посъветвах общинската управа да откаже изпълнението им. Те не ме послушаха. Предполагам, че са се разбрали под масата. Но не можах да докажа нищо, разбира се.
Преди да се пенсионира, баща ми беше общински служител; главен секретар на местния общински съвет. На някой това може да се стори скучна длъжност, но за татко не беше така. Защото той харесваше провинцията. Обичаше Кент. А дори и Източен Съсекс. Всеки божи ден отиваше с радост на работа, без да вдига много шум. Защото се радваше на възможността да направи нещо добро за хората. Да отвори нова библиотека, да спаси гора, да запази някоя болница. Беше изгубил повече битки, отколкото бе спечелил, но не спираше да се бори. И мисля, че именно това го правеше толкова щастлив. Не бих се гордяла повече с него дори и ако беше милиардер.
— Откъде знаеш, че става дума за същия Кобхъм?
— Имаше дъщеря Виктория. И син Пърси. Имаше амбицията да се изкатери високо в обществото — обясни татко. — Произлиза от най-западналата част на Есекс, но презираше корените си. Кръстил беше децата си с надути имена и ги прати да учат в частни училища — татко сви устни. — Противен тип е този Кобхъм.
Това ме разведри неимоверно много, понеже Виктория бе толкова надменна. Оли никога не се държеше високомерно, а явно той беше човекът със синя кръв. Вероятно трябваше да приема, че Вики е неуверена в себе си. Но в действителност все още я смятах за кучка.
— Значи няма да се омъжваш за Оливър — повтори татко. — Жалко. Струваше ми се свестен момък.
— Татко! — заметнах въдицата, но не се справих особено добре. — Ти дори не си го виждал.
— Не съм — съгласи се той. — Но знаех, че те прави щастлива, скъпа. А само това е важно.
— О! — опитах се да отметна косата си, както прави Виктория, но тя се разпиля пред лицето ми и побързах да я дръпна настрани. Новите ми нокти се заплетоха в нея, след кратка борба успях да ги измъкна. — Няма значение, аз съм щастлива — с престорено весел глас заявих аз. — Ще имам нов имидж и нова работа, както купища пари. И мисля, че ще ми бъде забавно! — усмихнах се бодро на татко. Не можех да понеса мисълта, че знае колко съм нещастна.
— Е, щом така мислиш, съкровище — съгласи се той и също се усмихна насила. — Сигурен съм, че всичко ще се нареди накрая.
Пета глава
Когато най-сетне се добрах до апартамента в неделя вечер, се чувствах смазана. Слава богу, Оли и Виктория ги нямаше. Оставих куфара, който бях взела назаем, в стаята си и разгледах съдържанието му. Вътре имаше рокли и поли от някаква хлъзгава материя. Избрах една, грабнах чифт тъмносини обувки с нисък ток и чорапогащник и бях готова.
Нямаше нужда да се занимавам с останалото. На другия ден трябваше да си търся нова квартира, така че не си направих труда да разопаковам багажа си.
В понеделник небето бе надвиснало, сиво и облачно. В седем часа вече бях напълно будна и зяпах все още голите клони на кестена през прозореца. Така, това беше големият ден.
Чувствах се нервна. Скочих от леглото и се запътих към банята, но чух, че вътре има някой. Оли си тананикаше тихичко под душа.
Потропах на вратата и извиках тихичко, като истинска дама:
— Оли, извинявай.
Никакъв отговор.
— Оли — опитах с тъничко гласче като Виктория. — Ехооо!
Той продължи да си тананика малко по-силно.
— Оли, размърдай си задника и излизай от душа, по дяволите! — изкрещях аз с нормалния си глас.
Водата спря да тече и вратата се открехна леко, след което насред облак пара се показа лицето му с грейнали сини очи.