— Черно, без захар — осведомих го аз и побързах да добавя: — Ако обичате. И благодаря.
— Разбира се — любезно отвърна той. — А за вас, господин Мейл?
— Аз не искам нищо — Мейл му кимна с глава. — Донеси само кафе за госпожица Евънс, Джеймс. Това е всичко.
— Веднага — отвърна мъжът, хвърли ми унищожителен поглед и излезе от стаята.
Размърдах се притеснено на мястото си.
— Така… — започна Мейл. — Значи сте приятелка на Оливър Маклауд?
— Да — потвърдих аз. Гласът ми бе станал дрезгав. Изкашлях се.
— И откога го познавате?
— От пет години.
— Наистина ли? — той ме огледа заинтригувано. — Значи двамата сте…
— Гаджета ли? — поклатих глава отрицателно. — Просто близки приятели. Всъщност Оли ще се жени.
— О, да. Спомням си, че спомена нещо такова — Мейл ми се усмихна сухо. — И той смята, че искате да работите като рецепционистка при нас.
— Да. Много бих искала.
Това поне е вярно, помислих си аз.
— Значи се интересувате от недвижима собственост? — попита той, вперил в мен пронизителните си тъмни очи.
— О, да. Страшно много.
— Е, винаги е хубаво човек да влага страст в работата си. А каква е точно сферата на интересите ви, госпожице Евънс?
— Къщи.
— Къщи?
— Да. Харесвам ги повече от апартаментите. Нали разбирате, има повече място.
— Имах предвид по-скоро възвръщаемостта на вложенията, кредитния рейтинг, ипотечните деривативи, запълването на пазарни ниши.
— О! — бавно отроних аз. Нямах никаква представа какво бе казал току-що. — Ами, разбира се, нишите трябва да се запълват. И точно затова съществува „Мейл акомодейшънс“! — отправих му най-сияйната си усмивка.
— Разбирам — отвърна той, без да се впечатли особено.
Джеймс се върна с кафето. А аз дори се зарадвах да го видя. Божичко, деривативи? Това не беше ли нещо, свързано с борсови акции и дялове?
Мейл не се усмихваше.
— Разбирате ли, обичам красивите къщи — като тази — отчаяно се стараех аз. — Но по отношение на техническата страна на нещата не съм толкова добре запозната. Обаче Оли ми каза, че вие сте истински гений, господин Мейл, и че ако работя за вас, мога да науча много.
— Наистина ли? — Мейл леко се усмихна. — Значи искате да се учите от мен, така ли?
— Абсолютно вярно.
— Няма нищо лошо в това. Определено сте красиво момиче — отбеляза той.
— Благодаря — засиях от удоволствие. И се поздравих мислено, задето не изтърсих: „Виж кой го казва“.
— Джеймс ме осведоми, че сте използвали доста цветист език в офиса. В бъдеще това ще ви донесе уволнение.
Увесих нос, но после осъзнах, че беше казал „бъдеще“.
— Това означава ли, че мога да остана?
— Готов съм да ви предложа мястото на изпитателен срок.
Помръкнах.
— Ако успеете да изпълнявате задълженията си на нужното високо ниво и без злополучни инциденти два месеца, тогава ще преразгледаме нещата.
— Да.
Преди да прекъсна колежа, ни бяха изнасяли лекции със съвети за успешна кариера. Помъчих се да си спомня някой.
— За да ми бъде от помощ… — какво биха казали американците? — … Хм, за да изпълнявам задълженията си на максимално високо ниво, може ли да очертаете какви са очакванията ви за максимално високи постижения? — погледнах го. Имаше резултат! Май обърканото ми слово му бе харесало.
— Вие ще сте лицето на „Мейл акомодейшънс“ пред клиентите, затова е естествено безукорните маниери да са от най-голямо значение. Безпределно уважение към всички клиенти, наистина имам предвид всички. Разказвали са ми ужасната история на агент по недвижима собственост, който се държал грубо с някакъв господин с вид на хипи, който влязъл в офиса му по сандали. Това хипи се оказало вокалист на рок група.
Отворих уста, за да покажа колко съм шокирана.
— Точно така — продължи Мейл. — Имал повече от двайсет милиона. Този агент изтървал страхотна сделка заради късогледството си. След любезните маниери много важен е и добрият външен вид. Никакви разголени тоалети. Облеклото за дамите тук е строго и женствено при всички случаи. В бъдеще ожулени обувки и износени дамски чантички са недопустими.
Изчервих се като домат. Нямах представа, че е забелязал обувките или чантата ми. „Дамска чантичка“, както ги наричаха в Америка, където на портмонетата викаха портфейли.
— Вече видяхте дамите отвън. Това са помощничките ми Джейд, Бъфи и Мелиса.
Засмях се, но после, макар и късно, усетих, че той не се шегува, и прикрих смеха си с покашляне.
— Ще се обличате като тях. Но ако искате, можете да изберете британски дизайнери — предложи той. — Катрин Уокър например. Принцеса Даяна носеше много от тоалетите на Катрин Уокър.