— Скъпи — намеси се Виктория, — може би е добра идея да го опознаеш. След като има такива добри връзки, помисли си за клиентите, с които би те свързал.
Оли сви рамене.
— И сам си намирам клиенти.
— Но е глупаво да отхвърляш онова, което съдбата ти предлага — усмихна се Виктория леко пресилено.
— Не бих си уредил среща с него само заради това — отвърна Оли. — Не смесвам бизнеса с приятелството.
— Но ти го помоли да вземе Луси на работа.
— Да, но той ми дължеше услуга. Така стават нещата, съкровище.
Вики не бе готова да се предаде.
— Помисли си само с какви хора общува той! Сигурно познава клана Рокфелер. И Вандербилт. Дори и някои арабски принцове.
Оли целуна ръката й, при което ме сви сърцето.
— Ти си моята принцеса — нежно каза той. — И това ми стига.
— Много добре — съгласи се Виктория и се обърна усмихната към мен, за да види дали не съм пропуснала нещо. — Можем да поговорим за това по-късно.
Храната пристигна. Зарадвах се, че съм поръчала много, защото всяка отделна порция беше миниатюрна. Така наречената ми пица имаше размера и дебелината на чинийка за чаена чаша.
Но нямаше значение. Бях потънала в мисли за Тод. Представях си колко ще го впечатля на другия ден.
За щастие най-накрая Оли реши да преспи у Вики. Щях отново да съм сама; душът щеше да е само мой, а и така не се налагаше да слушам скърцането и тропането, докато Оли прави секс с онази изсмукваща живота му вампирка. Но знаех, че трябва да взема мерки. На другия ден по време на обедната почивка щях да проверя обявите за жилища, които бях заградила в „Луут“. Трябваше да се махна от „Валънтайн сентръл“. Болеше ме да го гледам заедно с нея. Бях сигурна, че тя ще го направи адски нещастен.
Но сега нямах време да мисля за това. Настроих будилника си за шест часа. Нямаше да има никакво бързане, усукан чорапогащник, никакви гафове. Щяха да са ми нужни няколко часа, за да изглеждам перфектно като тази Лили Астър, която и да беше тя. А това означаваше, че веднага трябваше да си лягам, за да съм красива сутринта.
Със сигурност можех да кажа едно. Женствеността изискваше много тежък труд.
Нямаше никакви нещастни инциденти. Будилникът звънна в предвидения час. Всъщност бях настроила няколко различни аларми, също като в „Четири сватби и едно погребение“. След като изключих всички, проклинайки и крещейки — предполагах, че все още мога да съм самата аз, когато не се намирам в офиса, нали? — се пъхнах под душа.
После се заех с програмата, която си бях изработила, докато се прибирах с метрото предната вечер — нова разработка на тема „Проблемите на Луси“. Проблемът бе как да пристигна на работа със свеж вид и много женствена, за да накарам Тод да ме хареса.
Решението включваше: петнайсет минути под душа. Шампоан. Балсам. Фантастичен лак за поддържане на права коса.
Петнайсет минути за подсушаване с кърпа и нанасяне на овлажнител. Леко напръскване с „Шанел“, като пристъпих в благоуханното облаче, и т.н.
Още петнайсет минути, за да изсуша косата си със сешоара и да я среша с четката от „Мейсън Пиърсън“ против наелектризиране на косъма.
Десет минути за нанасяне на грима и засъхването му. Нямаше да отделям никакво внимание на болките в празния ми стомах.
Десет минутки, за да изям закуската си и да пия кафе. Направих го, облечена в пухкавия халат на Виктория, в случай че стане някаква катастрофа, включваща всякакви петна по „основния ми гардероб“.
Оставих халата на Виктория на мястото му. Махнах от него русите косъмчета. Измих си зъбите. Използвах скъпата й избелваща паста. Внимателно огънах тубичката както си беше.
Облякох най-красивия си тоалет, като най-напред обух чорапогащника. Помъчих се да не обръщам внимание на сърбежа! Също като при морските пехотинци — само най-силните оцеляват. Избрах кремавата рокля с тъмносини цветчета, която бях купила от противния магазин. Съчетах я с тъмносинята жилетка, бежовата чанта и черните обувки на висок ток от „Фейт“. Мислено си отбелязах, че не бива да ожулвам черните обувки от „Фейт“. Трябваше да ходя с малки, момичешки стъпчици, сякаш съм стиснала монета в дупето си. Допълнително си напомних, че ще ми е нужно двойно повече време, за да стигна докъдето и да било — до метрото, от метрото до фирмата и т.н.
Добавих едно последно напръскване с „Шанел“. Огледах се в стаята на Оли. Изглеждах като красива обикновена непозната. Бях успяла!
Излязох от къщи. Стигнах до спирката на метрото в седем и двайсет. Излязох от метрото в седем и четиридесет и пет. Стигнах до „Мейл акомодейшънс“ точно в осем без пет.
Тръснах леко глава, пригладих роклята си, залепих на лицето си сияйна усмивка, както правеше Виктория, и уверено влязох със ситни стъпчици през входната врата.