— Хапва ми се риба — заяви Тод. — Луси?
Всъщност на мен ми се хапваше голяма пържола. Или чиния спагети с гъст сос. Но нима Лили Астър би спорила с него?
— Рибата звучи прекрасно — отвърнах.
— Отлично. Отиваме в „Уилтънс“ — обясни ми той със сексапилния си американски акцент. — Истински традиционен английски ресторант. Ще бъде тъкмо по вкуса ти. Както казват тук, нали?
— О… да — потвърдих аз.
Тод изглеждаше много доволен от себе си.
Стигнахме до площад „Сейнт Джеймс“, той намери място за паркиране и се запътихме към ресторанта. За моя изненада наистина се оказа традиционен. Беше тихо и спокойно място, сервитьорите бяха опитни и дискретни, разговорите се водеха тихо и с аристократичен тон.
— Много се радваме да ви видим пак, господин Мейл — поздрави един от сервитьорите. — Обичайната ви маса ли да бъде, сър?
Тод кимна отсечено.
— Често идвам тук — обясни ми той. Господи, имаше поразителни очи. С толкова гъсти мигли. — Посещават го предимно американци и швейцарци. Японците предпочитат „Нобу“ или „Савой“. А арабите харесват „Клариджис“.
Кимнах с разбиране.
— Човек може да хапне нисковъглехидратна храна без никакви наситени мазнини — продължи Тод. — И ти си привърженик на нисковъглехидратната диета, нали, Луси?
— Предимно… — стомахът ми отново се разбунтува шумно, затова се изкашлях, за да го прикрия. Струваше ми се, че направо ще умра, ако не хапна малко хляб. Все пак рибата би могла да ме нахрани, но само ако е пържена, увита в хартия и с двойна порция картофки.
— Така си и мислех. С такова тяло — одобрително отбеляза той и за миг забравих, че умирам от глад.
Какво беше пък това? За моето тяло?
Погледнах го по-внимателно. Да не би този милионер с вида на Робърт Редфорд, само че по-млад и по-тъмен, да ме сваляше?
Да ме сваля? Мен?
Но той вече бе извърнал очи и разглеждаше менюто си. Може би си въобразявах. Американците сигурно бяха различни. Може би просто ми правеше комплимент от любезност.
Надявах се да е така. Не искам да бъда разбрана погрешно. Отчаяно се опитвах да впечатля Тод Мейл. Нуждаех се от работата, от заплатата. Освен това исках той да види моя потенциал и да ме повиши. Не бях сигурна точно какъв е потенциалът ми. Много е трудно човек да го определи по принцип. Но точно сега за мен това беше „нещо, което ще ми осигури по-интересна работа“.
Обаче не исках да излизам с него. Да, беше прекрасен и много богат. Но сякаш… прекалено прекрасен. Харесвах мъже, които са малко по-грубовати и не толкова… изкуствени. И с чувство за хумор. Като… ами като Оли.
Трябваше да намеря втори Оли, а не прототип на Кен, приятеля на Барби. Както и да е, за какво се бях замислила? Той само бе подхвърлил нещо за тялото ми. Сигурно беше маниак на тема здраве, като всички американци.
Виктория би умряла от смях. Тод Мейл не би се заинтересувал от обикновено момиче като мен.
— Да ви предложа ли нещо за пиене? — попита сервитьорът.
Тъкмо щях да помоля за чаша шардоне, но Тод ме изпревари.
— Шампанско — каза той. — Бутилка.
— Бихте ли искали да прегледате листа с вината, сър?
— Имате ли „Бьов гранд дам“? — попита Мейл.
— Да, сър.
— Шампанско? Какво ще празнуваме? — попитах небрежно.
— Да празнуваме ли? — не разбра Тод. — Винаги си поръчвам шампанско с вечерята.
— О! — разбира се, все забравях колко е богат. — Това е чудесно — одобрително отбелязах аз.
В крайна сметка нямаше нищо лошо в учтивостта. А и денят ми бе ужасен. Умирах от глад, краката ме боляха адски, а и ме сърбяха заради чорапогащника, но какво от това? Без труд нищо не се постига. Шампанското определено щеше да ми дойде добре.
Донесоха го в сребърна кофичка с лед. Тод ме погледна. Реших, че проверява дали съм впечатлена.
— Избра ли си вече какво ще поръчаш?
— Ще взема от рибата скат и картофено пюре — реших аз.
Тод повдигна вежда, докато сервитьорът наливаше шампанско в кристалната ми чаша.
— Но това съвсем не е нисковъглехидратно.
— О! По принцип ям предимно нисковъглехидратна храна, разбира се — оплетох се аз. — Но пък напоследък тичам доста, а и танцувам и вдигам тежести, така че точно сега имам нужда от калории.
— За мен дузина миди и пастет от пушена сьомга с гарнитура от задушен в масло спанак.
— Много добре, сър — сервитьорът се оттегли плавно, сякаш се стопи.
— Трябва да промениш режима си — заяви Тод, докато очите му преценяващо изследваха тялото ми. — По-малко упражнения и по-малко въглехидрати. Не си дебела, затова можеш да преминеш на йога или „Пилатес“. Иначе може да развиеш мускули — с неодобрение в гласа каза той.