Но аз харесвах мускулите си, стегнатото си тяло.
— Няма страшно, не съм решила да се превръщам в Ксена5 — пошегувах се аз, но той не се засмя, така че побързах да прикрия собствената си усмивка с глътка шампанско.
— Жените трябва да са стройни — увери ме Тод. Тъмните му очи се взряха дълбоко в мен. — Но също и нежни. Женствени. Особено в нашия бизнес. Всичко зависи от представянето.
— Точно така.
— На твое място бих зарязал упражненията и въглехидратите.
— Добре — съгласих се мрачно.
— Все пак ти си красиво момиче — каза Тод. — Сигурен съм, че искаш да запазиш красотата си.
Аз? Красива?
— Благодаря — измърморих под нос.
— Наистина трябва да се обадя на Оли — провлачен продължи той. — И да му благодаря, че те изпрати при мен.
О, мамка му, добре де, о, господи! Реших, че… реших, че все пак наистина ме сваля.
Усмихнах се безлично — учтиво, но съвсем не окуражаващо. Шеф, който си пада по някоя от служителките, си беше неприятност, от каквато изобщо нямах нужда.
От друга страна, щеше ми се Виктория да може да ме види точно сега.
— От теб ще излезе чудесна придобивка за фирмата — каза Тод. — С този очарователен акцент, а сега и с подходящи дрехи. Мисля, че стоенето ти зад бюрото може да се окаже загуба на талант. Какво ще кажеш да дойдеш на няколко срещи с мен?
Зяпнах.
— Много ще се радвам — Слава богу, че не го бях отрязала веднага! Точно на това се бях надявала. Бързо издигане… потенциал…
Това приличаше на светъл лъч в мрака. Май все пак не ме очакваха безкрайни дни, прикована към едно бюро да отговарям на телефона. „Добро утро. «Мел акомодейшънс». С какво бих могла да ви помогна?“ Сигурно щях да се застрелям, преди да осребря първия с чек.
Погледнах обнадеждено Тод.
— Мога да ти покажа основните правила в бизнес — размишляваше на глас той.
Донесоха мидите му.
— Искаш ли да опиташ? — предложи той и поднесе към мен една лъскава мида. Съдържанието й ми заприлича на потреперващ сопол. Усетих, че ми се гади.
— Не, благодаря — отказах.
Тод се усмихна.
— Харесвам момичета, които умеят да се въздържат.
Въздържание. Още нещо, което трябваше да запомня. Отпих глътка шампанско. Много малка глътка.
„Дали ме харесва наистина? — питах се аз, докато Тод поглъщаше мидите и премляскваше от удоволствие. — Или просто си мисли, че изглеждам подходящо за бизнеса му, онзи типично английски вид — «английска роза», — за който говореше Оли?“
— Ако следваш съветите ми, ще стигнеш далеч — каза Тод.
— С удоволствие ще следвам твоите съвети — почтително се отзовах аз.
— Добро момиче — той се ухили. — И разбира се, не мога да позволя някой от служителите ми да живее в неподходящ район на града. Така се създава лошо впечатление.
Лицето ми помръкна.
— Не мога да си позволя хубав район — измърморих. — Много съжалявам.
— Ти не, скъпа, но аз мога — каза Тод. — Освен с настаняване, фирмата се занимава с корпоративни жилища под наем. Имаме много места, в които мога да те настаня като управител на обекта.
— Какво означава това?
— Нали разбираш? Ще надзираваш персонала, който се грижи за почистването. Ще събираш таксите за паркиране.
— Значи… почти никакви задължения?
— Ще трябва да си готова да се изнесеш в най-кратък срок. Но иначе, не, никакви задължения — отново се ухили широко. — Ще имаш достатъчно задължения като моя асистентка.
— За какви жилища става дума?
Сервитьорът се върна с основното ястие. Толкова бях изгладняла, че направо щях да припадна, но се стегнах и започнах бавничко да хапвам от рибата си. Блъснах настрани вкусно изглеждащото картофено пюре и Тод ме възнагради с кимване.
— Нищо особено — каза той. — Апартамент с три спални в „Кенсингтън“, апартамент с градина в „Нотинг Хил“ и едно жилище с една спалня в „Найтсбридж“, което обаче има много прилична градина на покрива.
Зяпнах.
— И наемът е за сметка на фирмата?
— За теб ще бъде безплатно — отвърна той. — Дори мисля, че мога да уредя да ти плащаме малка допълнителна сума за това, че ще се грижиш за жилището.
Осъзнах, че съм зяпнала много неподобаващо за една млада дама, и рязко затворих уста.
— Няма защо да ме гледаш така, сякаш съм прекрасният принц от приказките — обезоръжаващо ми се усмихна той.
Изчервих се, защото точно това си мислех.
— Не знам как да ти се отблагодаря — измърморих.
— Няма нищо, скъпа — провлачено отвърна той. — Все ще измислим нещо.
Преглътнах с мъка. Ще измислим нещо ли?
— Виж… хм… Тод. Много се радвам, че ще работя за теб. Аз… аз наистина искам да ти благодаря за шанса, който ми даваш. И това за апартамента звучи чудесно.
5
Героиня от телевизионните сериали „Ксена: принцесата воин“ и „Херкулес легендарните пътешествия“, изиграна от новозеландската актриса Луси Лоулес. — Б.пр.