— Но?…
— Но нали разбираш, точно сега не искам да се срещам с никого — усмихнах му се, като се надявах да не се ядоса. — Не смятам, че ще съм добра компания. Съсредоточила съм се върху работата.
Мейл изглеждаше изненадан.
— Защо не оставиш мъжът сам да реши дали си добра компания? Вземи мен например. Познавам жените. Знам кога ми е приятно да съм с някое момиче.
Господи. Отчаяно исках да застане на моя страна. Но след като го бях казала веднъж, не можех да се отметна.
— Сигурна съм в това — опитах се да го полаская. — Ти си толкова красив и преуспял.
Той видимо се успокои.
— Става дума по-скоро за мен самата — продължих. — Не искам да излизам с никого. Въобще. Реших, че сигурно е по-добре да изясня това от самото начало.
— Разбирам — изведнъж заяви той, сякаш е получил прозрение. — Ти си хомосексуална, нали? Затова не знаеш как да се обличаш и всичко останало.
— Гейовете прекрасно знаят как да се обличат. Както и да е, не съм такава.
— Сигурна ли си?
Кимнах.
— Тогава значи се срещаш с някого — каза той. — Кой е? Оли?
— Не се интересувам от Оли ни най-малко — рязко отговорих аз. О! Това не прозвуча много добре. Но просто не можех да понеса още някой да се опитва да ме сватосва с Оли.
— С кого тогава? — продължи да пита Тод. — Да не би тайно да се срещаш с някой важен банкер? Или някой сексапилен политик?
— Сексапилен политик ли? — зяпнах невярващо. — Какво говориш?
— Политиците са много привлекателни — каза той. — Заради цялата им власт.
— Не и тук — отвърнах аз. Нито пък в Америка, ако питаха мен. Освен ако не се брои Арнолд Шварценегер.
— Аз ще стана политик — заяви Тод. — Някой ден. Такава е съдбата ми. Значи никакви политици — повтори той. После сякаш му хрумна нещо друго. Размърда се на стола си и ме изгледа пронизващо.
— Да не би да се срещаш с някой херцог? — попита той. — Пер на короната? Маркиз? — произнесе го с дълго „и“, по френски маниер.
Постарах се да не се засмея.
— Честна дума, не се срещам с никого.
— С принц Хари? — с тайнствен глас попита Тод.
— Не. Никакъв принц Хари. Нито гръцки корабни магнати или футболисти от висшата лига — опитах се да обърна всичко на шега. — Нямам си приятел. Нито приятелка — побързах да добавя. — Опитвам се да ти кажа, че не искам никого. Искам просто да се занимавам с работата си и да остана сама за известно време.
Той се опита да осмисли думите ми.
— Е, колко точно ще продължи това? — попита накрая. — Седмица?
— Няколко години — твърдо заявих аз.
Толкова щеше да ми е нужно да срещна някой свестен мъж като Оли и да го опозная.
Тод примигна.
— Ти си най-странното момиче на света — бавно пророни той. — Да не би да казваш, че не искаш да имаш приятел?
Кимнах, доволна, че най-сетне е схванал мисълта ми.
— Щастлива съм и така — потвърдих аз. — А и работата ми в „Мейл акомодейшънс“ ще отнема голяма част от времето ми.
— Значи дори ако аз те поканя на среща, ще ми откажеш?
— Ще ти благодаря и учтиво ще откажа. Но ти можеш да имаш всяко момиче — допълних аз. — Няма защо да излизаш на срещи точно с мен.
— Не — размишляваше на глас Тод. — Разбира се, че не…
Изведнъж рязко се завъртя на стола си.
— Какво има? — попитах.
— Виж ти кой е тук — възкликна той.
— Кой? — само да не беше проклетият Джеймс. Или Бъфи?
— Общият ни приятел.
Зяпнах от удивление. Оли тъкмо влизаше в ресторанта заедно с Виктория. Не вярвах на очите си!
— Какво съвпадение — бързо се съвзе Тод и им махна леко.
Предположих, че в колежа „Уилтън“ не ги учат да крещят: „Ехо, насам!“.
Оли се сепна и се усмихна; Виктория, проследила погледа му, замалко да излезе от кожата си. Усмихнах й се самодоволно. Скъпият ми Тод, идеше ми направо да го разцелувам! Е, разбира се, това не бе достатъчно основание за истинска целувка. Но можех поне да го целуна по бузата. Само за да видя втрещения и бесен израз на лицето й.
Нямаше как да го избегне, трябваше да дойде до нас, скрита зад Оли, който бодро стисна ръка на Тод и после се наведе да ме целуне.
— Какво става тук? — попита Оли и ме погледна крадешком.
— Просто изведох на вечеря най-новия член на екипа си — отговори Тод. — Най-новия и най-красивия, трябва да отбележа.
Виктория разтвори още по-широко очи от гняв.
— Внимавай, Тод, Луси може да те съди за сексуален тормоз — пошегува се Оли. Виктория ме зяпна, сякаш искаше да каже, че е невъзможно да имам такъв късмет. — Познаваш ли годеницата ми Виктория Кобхъм?
— Здравей — без всякакъв интерес я поздрави Тод.