— Там е голямата спалня — небрежно подхвърли Тод, — с баня към нея.
Качихме се горе. Точно както и очаквах. Големи каменни мивки с лъскави кранчета от хром. Мраморни подове, огледални стени. Отново вградени лампички. Друг голям телевизор с плосък екран. Интерком система. Легло с масивни дървени табли, застлано със скъпи чаршафи в шоколадовокафяво.
Не успях да кажа и дума, останах безмълвна. Приличаше ми на апартамента на Мадона. Или, знам ли, може би на Келвин Клайн.
Тод се усмихна весело, явно доволен, че съм така слисана.
— А насам е кухнята — каза той, водейки ме към долното ниво, където прекосихме просторната дневна.
Кухнята бе достатъчно голяма, че да заслужи собствен пощенски код. С гранитни плотове, фризер и всякакви домакински уреди, последна дума на техниката, умело скрити зад махагонови вратички. Имаше и функционираща камина, покрита с модерни плочи, диван, огромна маса и в централната част нещо като самостоятелно островче за — знам ли — за рязане на разни неща.
Откровено казано, беше малко объркващо. Надявах се, че ще намеря къде да прибера собствените си хранителни запаси, които се състояха от хляб, маргарин и конфитюр от портокали.
— Уха — успях да промълвя.
— О, не сме свършили. Има четири спални за гости.
Наистина имаше. По-малки копия на кралската спалня на горното ниво, всяка от тях обзаведена с огромно легло, телевизор с плосък екран — колко ли такива имаше наоколо все пак? — и прилежаща баня с луксозна душ кабина и тоалетна.
— И накрая малко кътче от градината вътре — каза Тод и ме поведе по коридора към врата от ковано желязо. Отвори я и аз останах без дъх от удивление и удоволствие.
Пред мен се разкриваше прекрасна зимна градина. Трите й стени бяха от здраво стъкло, а вратите се отваряха към терасата; човек можеше да види всичко — от миниатюрни лимонови дръвчета до рози и всякаква зеленина. Имаше и разкошни плетени мебели, отрупани с меки възглавнички.
— Има и климатик — провлачено обясни Тод. — И отопление през зимата. През цялата година се поддържа температура от двадесет и три градуса. Има разпръскваща система за поливане, а градинарят идва веднъж седмично. Отлично място, наемателят — погледна ме лукаво — или обитателят да организира парти.
Отворих уста да кажа нещо, но излезе само немощно изписукване.
— Е, какво ще кажеш, скъпа? — попита той. — Мястото устройва ли те, или да те заведа другаде?
— Аз… О… това е, хм… добре е — заекнах. — Истински рай.
Тод се ухили.
— Нали? Сам работих с дизайнера. А каква да бъде заплатата ти, задето ще живееш тук? Какво ще кажеш за петстотин седмично? Плюс сто допълнително за пътни разходи.
Останах с отворена уста, но после осъзнах, че сигурно така приличам на златна рибка, а това не беше най-женственото поведение.
— Невероятно е, че мога да остана тук — казах. — Дори за няколко седмици, докато намерите наемател. Няма нужда да ми плащате.
— Скъпа — лениво продължи Тод, — ето и първото, което трябва да научиш за бизнеса. Никога не отказвай пари. Или услуга.
— Аз… добре — измърморих с пресъхнала уста.
— И на твое място не бих се притеснявал, че за мястото ще се намери наемател. Наемът е малко висок дори за подобно място. Но собственикът не иска да отстъпи. На пазара е от година.
Цяла година! Можех да остана тук толкова дълго?
— Нямам представа как да ти благодаря — отвърнах само.
— Е, щом категорично не искаш да излизаш с мен… — беше наполовина въпрос.
— Съжалявам — казах. — Аз просто…
— Искаш да останеш сама. Уважавам това, уважавам го — отвърна Тод. — В такъв случай ще работиш двойно по-усърдно. И се постарай да изглеждаш изискано. Мислиш ли, че ще успееш да го направиш заради мен?
— О, да — с благодарност промълвих аз. — Каквото поискаш.
— Добре — дръпна се леко назад и погледна ролекса си. — Можеш да уредиш нещата с Тони. Да се нанесеш утре.
— О, разбира се. Благодаря — повторих.
— Междувременно ще се видим утре точно в осем. И не споменавай за тази вечер пред другите в офиса — каза той. — Такава е политиката ми. Знаеш как е. Няма да им хареса, че се сприятелявам толкова със съвсем нов човек.
— Разбира се. Можеш да разчиташ на мен — уверих го аз.
— Метрото не е далеч — бодро продължи Тод. — Можеш да го използваш, за да се прибереш у дома, защото аз трябва да прегледам някои документи, преди да приключа за днес. До утре — спокойно довърши той. И тръгна към вратата. Побързах подире му. — Остани — каза той. — Огледай се наоколо. Всичко е твое.