Тод похвали избора ми и аз засиях.
— Вече започваш да научаваш правилата, скъпа. Никакво картофено пюре вече, нали?
— Освен това не съм тичала тази сутрин — добавих аз, желаейки да го зарадвам.
Той ми намигна.
— Добро момиче.
По време на обяда ми разказа за себе си. Божичко! Никога не бях вярвала, че някой може да е толкова богат и преуспял. Тод имаше четири къщи! Една в „Мейфеър“, градска къща в Гринидж Вилидж, в Ню Йорк, друга къща в Хемптънс и вила в Сен Тропе. Каза ми и че има такова „Ламборгини“ във всяко от тези места.
— А нямаш ли частен самолет? — пошегувах се аз.
Тод сви рамене.
— Бях се насочил към един „Гълфстрийм IV“, но ми се стори някак старомодно.
— Ооо! — възкликнах.
Тод изглеждаше доволен от реакцията ми.
— Разбира се — въздъхна той, — това е доста празен живот.
— Какво искаш да кажеш?
— Нямам с кого да го споделя.
— Не си успял да намериш някоя жена ли?
— Някоя ли? — повтори той. — О, да, намирал съм жени. Имал съм милион момичета. Повече, отколкото мога да преброя — продължи той. — Прекрасни млади девойки от висшето общество, модели от международния подиум, балерини, светски дами от най-добрите семейства, красавици от Сен Тропе. При това с перфектни тела — добави. — Слаби, хубави момичета с женствени фигури… — той очерта големи гърди с ръце. — И с много добро възпитание. Момичета, които знаят как да се държат в обществото. Което е много важно, съгласна ли си?
— Хм… определено — Оли май също смяташе така. Навярно това бе рецептата за успех в романтичен план. Което бе леко обезкуражаващо.
— Дали има адекватно поведение в нощен клуб? Знае ли как да спазва благоприличие в кънтри клуба? Дали е от момичетата, които можеш да представиш на родителите си? Не бива да се държи по един и същи начин на дансинга и в дома на родителите ти, нали?
— Абсолютно.
— Но всички тези жени… — пророни той и отхвърли небрежно парада от петдесеткилограмови красавици с големи силиконови гърди, които крачеха наперено във въображението ми. — На всички тях им липсваше нещо много важно, Луси.
— И какво е то?
Тод ме погледна прочувствено право в очите и каза:
— Не бяха истинската и единствена жена за мен.
Хм! Щом те не са били подходящи, тогава не можех да си представя за какво му е да излиза с мен.
— А какво точно търсиш в истинската и единствена жена? — полюбопитствах.
Тод въздъхна.
— Какво търси всеки? Красота, естествено — това винаги е задължително.
Разбира се.
— Както и перфектно тяло.
Точно.
— Стройно, но не прекалено мускулесто, и женствено — отново показа с ръце големите гърди. Всъщност аз самата имах доста хубави гърди. — Искам жена, която да е независима, която има пълноценен личен живот.
— Напълно съм съгласна — побързах да се намеся. Щях да му кажа, че определено възнамерявам да работя, да напредна в кариерата си и да изкарвам сама парите си, но той продължи:
— Нали разбираш, жена, която сама организира деня си. Ходи във фитнес клуба — само за йога и леко раздвижване на мускулите. После се отправя към центъра за красота и сама определя ангажиментите си. Коса, нокти — грижи се за всичко — отбеляза той, сякаш това показваше страхотна инициативност. — После може да иде на кафе с приятелки, да хапне нещо леко за обяд. А следобед да посещава някакъв курс например.
— Какво например? Кикбокс? — попитах аз.
— По-скоро имах предвид аранжиране на цветя — отвърна Тод. — Бродирането отново излиза на мода. Или да иде на пазар, разбира се. Винаги може да пазарува.
— Ами работата?
— Работа ли? Имаш предвид кариера?
— Ами да.
— Слушай, скъпа — търпеливо подхвана той, — на някои жени им се налага да работят. Знам това. Жени, чиито мъже не могат да издържат семейството. Но не и моята съпруга — усмихна се скромно. — Вярвам, че съм създал един прекрасен живот, само в очакване да се появи тази специална жена, с която да го споделя. И когато я намеря… искам да й подаря истинска вълшебна приказка. Какво лошо има в това? — театрално възкликна той.
— Разбира се, че няма нищо лошо — побързах да го уверя.
— Какъв смисъл тя да работи? За да прибавим към двадесет и петте ми милиона и нейните, да речем, петдесет хиляди ли? — Тод поклати глава. — Това ще е просто изхвърляне. Да не говорим, че ще е крайно неловко. Представям си как биха ми се подигравали приятелите ми в клуба.
Да му се подиграват?
— Не, ако жена ми иска да си запълва времето с нещо, ще се занимава с благотворителност. Вечерите, които са по двадесет хиляди долара на човек, не се организират сами, нали? — благоговейно добави той.