— Може би не.
Изчаках. Явно искаше да говори, затова щях да го изслушам.
— След сватбата Вики не смята да работи — каза той. — Възнамерява да се съсредоточи върху семейството.
— Това е много хубаво. Куп малки дечица ще тичат около вас. Да не би ти да не си готов за деца?
— О, не. Искам много деца. И нямам нищо против да издържам семейството си.
— Става дума за известно време. Колкото продължава отпускът по майчинство.
— Не, тя иска да престане да работи изобщо.
— О! — трябваше да осмисля това. — Е, аз не бих го направила, но се опитвам да разбера — свих рамене. — Виж, ако тя свали малко стандарта си на живот, тогава двамата лесно ще се справяте и с това, което ти изкарваш. Вече имаш собствен апартамент.
— Там е проблемът — унило пророни Оли. — Не иска да свали стандарта си.
— Тогава как така ще напусне работа?
— Виктория смята, че аз трябва да работя малко по-усилено — извърна очи от мен и се загледа в масата. — И да се разделя с многото си „нелепи скрупули“, както ги нарича тя. Относно делата, които поемам.
Не казах нищо.
— Какво мислиш, Луси? — примоли се Оли.
Какво мислех ли? Че трябва да избяга с викове. Исках да му изкрещя да зареже, тази вещица. Но това не беше в стила на новата Луси, нали? А и отново чух в главата си гласа на Виктория, която със злобна усмивка ми заявява как Оли е обсъждал „увлечението“ ми с нея. И как всички негови приятели говорели, че провалям шансовете на приятелките му…
— Виж… — подхвана той. — Знам, че не харесваш Вики.
— Харесвам я! — излъгах аз.
— Наричаше я Досадната Виктория.
— Само на шега — заявих твърдо. — Галено обръщение.
— Двете вече се разбирате много по-добре, нали? — попита Оли с леко унесен вид. — След като те заведе да пооправиш външния си вид?
— О, да.
— И те помоли да й станеш шаферка.
Кимнах отсечено.
— Кажи ми тогава защо вече я харесваш, имам предвид сега — каза той.
О, господи! Трябваше да измисля нещо! Трябваше!
— Ами тя се отнесе много мило с мен. И ми помогна да получа работата при Тод.
Оли кимна.
— А и както ти каза, тя е толкова стилна и елегантна. Винаги е толкова организирана.
— Такава е — съгласи се Оли.
— И преуспяла. Което показва голяма амбиция.
— Да.
— И очевидно те обича.
— Да — за пръв път лицето му леко просветна. — Наистина ме обича, нали? Казва, че винаги ме е обичала. Интересува се от мен повече от всяка друга жена, която съм срещал — въздъхна. — Чудесно е да има някой, който е толкова загрижен за теб.
— Разбирам — нямаше никакво съмнение, в училището по подмазване Виктория Кобхъм нямаше равна на себе си.
— Когато ми дава съвети, го прави само за мое добро.
— Да.
— И е чудесно, че най-голямото й желание е да си остане у дома и да се грижи за децата. Това е най-важната работа на света.
Сетих се за собствените си прекрасни родители.
— Разбира се, че е така.
— Тогава нямам право да се оплаквам. Приоритетите й са съвсем правилно определени. А и мъжете трябва да бъдат истински мъже.
— Да. Колкото до… — колебаех се. — Мисля, че не бива да я слушаш за отслабването.
Оли се ухили.
— Не я слушам. Казах й, че съм го обмислил и предпочитам да подкрепям английски отбор, вместо да приличам на Орландо Блум6.
— Слава богу! — възкликнах.
Представата за Оли без мускули бе прекалено потискаща, за да мога да кажа нещо.
— Тя как го прие?
Той вдигна рамене.
— Един мъж трябва да определи граници. Но… — очите му отново потърсиха моите — … трябваше да й се реванширам. Казах й, че онзи негодник Тод Мейл може да дойде на сватбата все пак.
Дръпнах се рязко, сякаш ме беше ударил.
— Тод не е негодник.
— Според мен е.
— И на какво основание го твърдиш? Нали ти самият ми каза, че едва го познаваш?
— Луси — въздъхна Оли, — човекът си има репутация.
— Е, да — отметнах косата си, както правеше Виктория. — Очевидно и аз си имам „репутация“ — мислех си за онова, което тя ми беше казала. Че приятелите му ми се присмиват. — И всичко е пълна глупост — извиках аз.
Охо! Старото ми аз надигаше непокорната си глава. Трябваше да поработя върху това.
— Ти също го познаваш бегло. Едва от няколко дни.
— Е, ти пък познаваш Виктория само от няколко месеца, а ще се жениш за нея! — върнах му го аз.
Оли изглеждаше шокиран. Вероятно бях отишла твърде далеч.
— Исках да кажа, че можеш да опознаеш някого и за кратко време. Не знам дали Тод е идеален, но засега той е… много мил — довърших малко неубедително.
— Е, добре — Оли внезапно се притесни и явно искаше да сменим темата. — По спортния канал има ръгби мач. Искаш ли да го гледаме и да си поръчаме храна за вкъщи? Можем да си вземем къри. В хладилника има няколко бутилки „Хайнекен“.