— Искаш ли кафе? — любезно предложих аз. В това се изразяваше цялата практика на новите ми офис умения за днес.
— Още кафе ли? Вече ми идва да захапя собствената си ръка — горчиво отвърна тя.
Бъфи отново беше облечена скъпо и красиво. Носеше къса жилетка на цветя от муселин върху розова рокля от шифон, с копринена подплата; розови чехли, сребристорозова чантичка „Шанел“ и бяло копринено шалче около врата.
— Има и без кофеин — отбелязах услужливо.
— В действителност никога не е напълно безкофеиново — мрачно заяви тя. — В него има почти толкова кофеин, колкото и в обикновеното кафе.
— Откъде знаеш?
— Правено е проучване. В родината ми. Показаха го по новините — Бъфи въздъхна. — Нещата никога не са толкова хубави, колкото изглеждат. На това поне можеш да разчиташ.
Леко се обнадеждих. Бъфи май искаше да се сприятелим.
— Искаш ли да станем приятелки? — попитах я аз.
Тя ме зяпна изненадано.
— Какво?
— Няма нищо. Беше глупава мисъл.
Но Бъфи вече бе извила леко устни в почти незабележим жест. Всъщност приличаше на леко трепване. Това ли се броеше за усмивка в изисканите кръгове на американското общество?
— Не може просто така да питаш — каза тя. — „Искаш ли да станем приятелки“.
— Защо не?
— Трябва да положиш усилия. Да го внушиш на другия. Да го заинтригуваш с разговор — продължи тя. — Имаш ли много приятели, Луси? Всички англичанки ли са като теб?
— Имам цял куп приятели — отвърнах. — Но всички са мъже. И разбира се, не всички англичанки са като мен. Да не би всички американки да са като теб? Има и други, нали, например Кортни Лав. Тя изобщо не прилича на теб.
— И Опра — услужливо допълни тя.
— Точно така. И Хилари Клинтън.
— Тина Търнър.
— Мадона — поклатих глава. — Но тя напоследък прилича малко на теб, нали? Стана много почтена — въздъхнах. — Преди я харесвах повече.
— Но тогава имаше косми под мишниците — ужасено промълви Бъфи. — Сигурно не харесваш косми.
— Това беше нищо — носталгично отбелязах аз.
— Англичаните не харесват косми под мишниците, нали? — попита тя. — Или това се отнасяше за французите.
— И французойките нямат косми. Всъщност на тях никак не им е лесно — мислех си за гаджето на сестра ми и думите му: „Всички французойки си затварят очите за изневерите на съпрузите си“, при това подхвърлени в разговор, преди да й предложи брак.
Точно така! Сестра ми. Страхотна идея. Можех да се обадя на Катрин! Вече трябваше да се е върнала в Лондон. Изпитах огромно облекчение; тази вечер поне нямаше да съм самотна.
— Едва ли им е по-трудно, отколкото на американките — горчиво се обади Бъфи.
— Какво имаш предвид? — попитах.
Тя ме погледна с присвити очи.
— О, американците са толкова глупави. Всички са дебели. Убиват заради петрола. Президентът е идиот. Искат да завземат целия свят. Каква е разликата между един американец и киселото мляко? В киселото мляко има някаква култура — тя въздъхна. — Това всъщност ми се стори смешно първия път, когато го чух.
— Съжалявам — сепнах се аз.
— Аз да не съм Джордж Буш? — театрално възкликна тя. — И знаеш ли какво, ако не харесваш храната в заведенията за бързо хранене, никой не те кара насила да я купуваш. Нито да ходиш на кино.
— Наистина ли ти е трудно тук?
— За всички американци е така.
— Тогава защо не се прибереш у дома? — попитах. — Ако толкова мразя някое място, не бих останала там.
Бъфи ме погледна тъжно.
— Не е така лесно — каза тя.
— Разбира се, че е. Само трябва да се обадиш в някоя туристическа агенция. Можеш да попаднеш на чудесни отстъпки, ако знаеш къде да потърсиш.
— Имам ангажименти — прошепна Бъфи. — И не съм готова да ги прекъсна.
— Някой мъж ли? — съчувствено попитах аз.
— Не просто някой — единственият за мен — отвърна тя. — Но мисля, че ми изневерява.
— Не можеш ли да му потърсиш сметка?
— Нещата не стоят така.
Реших да не споря.
— Тогава просто го зарежи — казах. — Ти си много красиво момиче, Бъфи, с това женствено излъчване и… — махнах с ръка към тоалета й в розово и кремаво. — Момиче като теб може да има всеки — промълвих завистливо.
— Но не мога да задържа никого — въздъхна тя. — Трябва да продължа напред. Но не мога, защото го обичам прекалено много.
Какво можех да кажа на това?
— Разбирам — промълвих само. — Искаш ли да излезем на вечеря?
— Едва три и половина е — шокира се Бъфи.
— Тогава ще е късен обяд. Ще кажеш, че ти помагам за нещо. Ще идем в някой бар, ще пийнем чаша вино с газирана вода и ще хапнем нещичко.