— Но още трябва да се постарая. Другите момичета в офиса се справят много по-добре. Имат си копринени ризи и неща от този род. Можеш ли да ми помогнеш? Да ме заведеш на пазар имам предвид. Трябва ми нещо за петък. Рокля. Нещо женствено, с воланчета или къдрички.
Когато изтърсих това, Катрин повдигна вежди.
— За какво говориш? — попита тя. — Къдрички? Това не си ти, Луси!
— Трябва да изглеждам елегантна — проплаках. — И много женствена и прекрасна.
— Ти и без това си прекрасна.
— Трябва да ми помогнеш! — примолих се аз.
— Не ставай глупава, разбира се, че ще ти помогна — отвърна Кати. — Но не пропуснахме ли нещо? Какво ще става в петък? Пък и щом си получила работата, какво значение има как са облечени другите момичета? Не се престаравай, Луси. Вече имаш по-елегантен вид, добре, вероятно имаше нужда от това, но в момента си облечена съвсем прилично за делова обстановка.
— Трябва ми нещо повече от прилично облекло. Искам да направя силно впечатление — отчаяно заобяснявах аз. — Да изглеждам стилна. А ми трябват и дрехи в най-различни стилове. Подходящ тоалет за нощен клуб и за… за кънтри клуб.
— Кънтри клуб? — Кати ме зяпна, сякаш съм се побъркала. — Ще ходиш в кънтри клуб ли? Но тук няма такива. Освен ако не броиш аматьорския драматичен клуб в Груумбридж.
— Имам предвид тоалетите да стават за всякакви случаи — обясних аз.
— А какво е подходящо за… да речем, рок концерт — подозрително попита Катрин.
Отметнах глава и презрително възкликнах:
— О, това ли? Вече не се интересувам от такива неща. Харесвам… „Ковънт Гардън“ и театъра.
— Театър?! — изпръхтя Катрин. — Кажи ми поне една пиеса в Уест Енд.
— „Котки“ — бодро отвърнах аз.
— От години не се играе — поправи ме тя. — И никога през живота си не си слушала опера. Какво става?
— Има един мъж — признах си.
— Знаех си! — възкликна тя. — Оли ли е? Да не е скъсал с Виктория?
— Не, не е. И е много по-красив от Оли — натъртено отговорих аз. — Има най-страхотните тъмни шоколадови очи и изглежда страхотно в костюм.
— Продължавай.
— Много е щедър. И мил. Другите в офиса ме тормозеха и той ме защити.
— Нали не става дума за шефа ти? — попита Катрин.
— Хм, да.
Тя се плесна по челото.
— Скъпа, тази работа ти е нужна. Не бива да излизаш с шефа си!
— Не излизам с него — засегнах се аз. — Само приятели сме. Приема нещата такива, каквито са. Покани ме на вечеря в петък, това е. И наистина искам да го впечатля. Да се изкатеря по корпоративната стълбица.
— Корпоративната стълбица ли? Това не си ти — констатира отново Катрин.
— Но мога да бъда — упорито настоях аз. — Щом Виктория изкарва по шейсет хиляди годишно, защо и аз да не мога?
— А този мъж… Щом не се срещате, защо те кани на вечеря в петък?
— Той иска да се срещаме — признах си. — Но вече му казах, че не се интересувам от връзка. Така че сме само приятели.
Кати поклати глава.
— Разбира се. Стига, Луси! Едва ли го вярваш — погледна ме проницателно. — Не искаш да му направиш добро впечатление само заради работата, това ми е ясно.
— Ами… чувствам се поласкана — толкова можех да си призная. — Само да го видиш, Кат! Невероятно богат и преуспял е и прилича на кинозвезда. А иска да излиза с мен.
Кати ме погледна, сякаш съм луда.
— Разбира се, че иска да излиза с теб, кой не би искал? Ти си невероятна, Луси.
Да, много хубаво. Но не бях стигнала доникъде с Оли.
— Но въпреки това работиш с него. Опасно е да се флиртува с колеги.
— Не мога да променя факта, че работим заедно. И ти работиш с Питър.
— И виж само каква каша стана — въздъхна тя.
— Е, Тод харесва новата Луси. А той е имал милион гаджета и аз просто искам да изглеждам стилна, като… като Марта Стюарт.
— Онази стара повлекана? Тя накрая се озова в затвора — предупреди ме мрачно Кати.
— Знаеш какво имам предвид — проплаках. — Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се. Но, Луси, надявам се, че той те харесва заради самата теб. Че не става дума само за външността и маниерите ти.
— Преди две седмици всички ме уверяваха, че са важни точно външността и маниерите — пригладих полата си. — Все едно, очевидно ме харесва заради самата мен, тъй като не съм нито богата, нито с аристократична титла. А той ми намери апартамент, в който да живея, и ми плаща куп пари. Оценява ме — казах аз. — И е мил.
— Добре — Кати остави чашата си. — Стига да е свестен човек, предполагам, че няма да ти се отрази зле. Ще те заведа на пазар. От много време искам да ти купя нови дрехи.
— Сама мога да си купя дрехи — гордо заявих аз. — С парите, които ми дава, задето ще се грижа за апартамента, и тези за пътните разноски сега разполагам с доста допълнителни средства. Дори не се налага да пипам заплатата си.