— Каква жертва от твоя страна. Направо си станала като Коко Шанел.
— Но онова, което ти правиш, изобщо не е женствено — заявих аз. — Да се преструваш, че всичко у мъжа е идеално. Да правиш всичко само за да му угодиш. Непрекъснато да носиш ужасно неудобни дрехи. Никога да не ругаеш. Да нямаш приятели мъже. Това не е женствено. Истинските жени не са такива. Женствените момичета се забавляват, харесват мъжете, шегуват се, защитават своята позиция. Не са безлични и скучни кукли, които само си търсят кой да им купи обяд. Сестра ми Кати — гордо заявих аз — е инвестиционен банкер, сама е спечелила парите си и е много по-женствена от теб и всички онези надути красавици от Кейп Код, взети заедно.
— Грешката е моя — каза Виктория. — Не си Коко Шанел, ти си Джърмейн Гриър.
— Не съм съгласна с политическите й възгледи, но Джърмейн Гриър е с доста секси всъщност — отвърнах аз.
— Поне прилича на човек, който знае как да се посмее — изведнъж леко ми дожаля за Виктория. — И ти можеш да го направиш, Вики — казах й аз. — Имаш добра кариера. Няма защо да гледаш на нея като на временен заместител, докато чакаш Чаровният принц да се появи и да започне да ти плаща сметките. Сигурно е доста тежко непрекъснато да се опитваш да угодиш на всички. Нали знаеш какво казват хората?
— Какво? — попита тя.
— Който се жени за пари, после си изработва всяко пени.
— Така ли? — виждах как се бори със себе си, за да сдържи презрението в погледа си, защото искаше нещо от мен. Но битката беше обречена. От цялото й лице струеше високомерие. — Ще ти кажа нещо, Луси. Ти си гледай твоя живот, а аз — моя.
— Звучи ми добре — отвърнах аз. — Свършихме ли?
— Стига да не казваш нищо на Оли.
— Разбира се, че ще му кажа. Още днес.
— Така ли? Обмислила ли си всичко добре? — Виктория отметна глава. — Става дума за живота му, Луси. За щастието му. За нашето щастие.
— Трябваше да помислиш за това, преди да си легнеш с гаджето ми.
— От снощи не ти е гадже. Нали ми каза, че ще го зарежеш?
— Щях. Ти не ми даде възможност, нали?
— Чувствах се потисната. Подложена съм на голям стрес покрай сватбата — без изобщо да се притесни, заяви Виктория. — Стана ми жал за Тод. Затова отидох да го видя. Предложи ми шампанско…
— И кокаин.
— Какво? — примигна тя.
— Видях го.
— Е, добре — нацупено се съгласи Виктория. — И малко наркотици. Да, вярно, изгубих контрол над себе си. Но не съм единственият човек на света, на когото му се е случвало. Не разсъждавах трезво, Луси. Тод е много красив мъж и може да те омае с приказки. Преди да се усетя, се бяхме озовали в леглото — погледна ме право в очите. — Това не е нещо, с което се гордея. Но бях пияна и просто се случи. Обичам Оли. И той ме обича — предизвикателно заяви тя. — Може и да не го разбираш, но това е истината. Е, ще съсипеш ли живота на двама души само защото нахлу в стаята и видя нещо, което не биваше да виждаш?
Поколебах се за миг.
— Ти си имаш Тод — твърдо отсече Виктория. — Той не иска мен, а теб. И само защото аз съм се напила и съм направила една глупава грешка, животът ми трябва да свърши ли? Това ли искаш?
— Не мога да не му кажа — заявих аз.
— Защо? Защо не? — настоя тя. — Можеш да постъпиш както си искаш. Виж колко ергенски партита излизат от контрол и младоженецът се озовава в леглото със стриптийзьорката? А после се събужда на другата сутрин с махмурлук и най-искрено разкаяние. Да не мислиш, че приятелите му отиват да кажат на булката? Разбира се, че не. Всички забравят, че изобщо се е случвало подобно нещо, младоженецът отива в църквата и булката не разбира никога какво е направил. И бракът им е щастлив.
Разколебах се. Не беше за вярване, обаче наистина се колебаех. Може би защото вече не лееше престорени сълзи, но всичко ми звучеше ужасно разумно.
— Знам, че никога не четеш женски списания — продължи тя. — Но в рубриката ни за читателски въпроси непрекъснато питат дали съпругата трябва да признае за изневярата си. Отговорът винаги е „не“. Човек иска да признае само за да се почувства той по-добре. Съпругът ще е по-щастлив, ако не знае, защото това никога няма да се повтори.
— А така ли е?
— Определено. Ако не друго, случката поне ми отвори очите, за да видя колко скъп ми е Оли — благоговейно изрече Виктория.
Колебаех се. Просто не знаех как да постъпя.
— Луси, не мога да те спра — каза тя, а в тона й имаше неприкрито презрение и агресия. — Но се запитай сама — какви са мотивите ти?
— Какво имаш предвид?
— Знаеш много добре — жестоко отвърна Виктория. — Наистина ли си му приятелка, както казваш? Или както винаги съм подозирала, си просто огорчена, влюбена в него жена, която би искала да провали връзката му с жената, която той наистина обича? Една истинска приятелка би сторила онова, което е най-доброто за Оли, а не което е най-изгодно за нея — тя се изправи величествено, след като вече бе казала тежката си дума, и продължи: — Помисли си добре. И между другото, ако решиш да не му казваш наистина, мисля, че е най-добре с теб да се разделим. Не искам да ми бъдеш шаферка, никога не съм го искала. Дори не искам да идваш на сватбата. Стой надалеч от Оли и ни остави да продължим живота си заедно.