Поклатих глава.
— Пак повтарям, не става дума за пари, г-н Мерсие…
Той вдигна ръка, за да ме прекъсне.
— Разбирам напълно. Нямах намерение да ви обиждам.
— Не съм се обидил.
— Имам приятели в полицията, в Скарбъро, в Портланд и по-нататък — където поискате. Именно те ми казаха, че сте извънредно надарен следовател, със специални качества. Нека да приложим този ваш извънреден талант, така да се каже, за да потърсим истината за Грейс. Моля ви, заради мен самия, а и заради Къртис.
Защо се поставя преди бащата на Грейс? Отново усетих, че има нещо, което не ми казва, а пази за себе си. А и неотдавнашната открита враждебност на съпругата му? Какво означава пък тя? Логиката говореше, че знае кой съм, защо съм тук… а и че присъствието ми в нейната къща абсолютно не й се нрави. Мерсие остана с протегната ръка, в очите му този път имаше нещо друго: заприлича ми на скръб, на чувство за вина може би.
— Моля ви, г-н Паркър… поговорете с него. Какво толкова ви струва само да говорите с Къртис?
Какво ви струва само да поговорите? Тези думи ще се връщат в съзнанието ми отново и отново, ще ме мъчат и преследват в бъдните дни. Вероятно са се връщали и в неговото. Питам се какво ли е усещал в последните си мигове, когато сенките са се сгъстявали около него, а онези, които е обичал, са потъвали в алена мъгла?
И въпреки колебанията и възраженията на вътрешния глас взех чека. А в същия миг вероятно се е затворила и онази неведома верига. Затворила се е без нашето знание естествено, за да изпрати мощен заряд по света около и под нас.
Нейде далече, далече нещо необозримо се е измъкнало от скривалището си под мъртвите пластове на шуплестата бездна в недрата на земното кълбо. Подушило е въздуха, усетило е откъде идва раздвижването му. И е открило източника.
Сетне се втурнало към него.
В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО:
РЕЛИГИОЗЕН ФАНАТИЗЪМ В ЩАТА МЕЙН;
ИЗЧЕЗВАНЕТО НА БАПТИСТИТЕ ОТ АРУСТУК
Откъс от аспирантската дисертация на Грейс Пелтие, посмъртно представена в съответствие с изискванията на програмата за получаване на магистърска степен по социология, Северозападен университет — Бостън
За да можем да изясним причините за създаването и последвалия по-късен разпад на религиозната група, известна като Баптистите от Арустук, извънредно важно е да се обърнем към историята на щата Мейн. Подходът е особено необходим, за да можем да разберем защо четири съставени от добронамерени и не неинтелигентни хора семейства са се съгласили да последват Преподобния Фокнър в пустошта — става дума за изолирана територия, — където изчезват и вече никой не ги вижда живи. Историческите сведения ни казват, че по онова време вече почти три столетия наред хора като въпросния Фокнър събират последователи в този щат и това често става в спор и противоборство с далеч по-силните църковни деноминации и правоверните религиозни движения. Следователно нужно е да потърсим по-специфични причини в характеристиките и народопсихологията на щатското население, следи от индивидуализъм, който ни връща към пионерските години на Мейн и който е привлякъл тези хора към Преподобния Фокнър.
През по-голямата част на своята история Мейн е граничен щат. Всъщност редица религиозни групи считат щата за чисто мисионерска територия още от времето на първите йезуитски мисии през XVII век и чак до средата на XX век. Местното население винаги е било плодородна, та макар и не толкова доходоносна, почва за пътуващите проповедници, за нетрадиционните религиозни секти, дори и за шарлатаните. И това продължава близо почти три века. Селската икономика не разрешава съществуването на постоянни църкви и църковни служители, а църковните ритуали невинаги са били приоритет за гладуващите или недохранени, недобре облечени и без подходящ подслон семейства.
През 1790 година генерал Бенджамин Франклин констатира, че малцина в Мейн са покръстени както подобава на църковните обичаи, че има хора, които никога не са получавали Светото причастие. През 1763 г. Преподобният Джон Мъри от Бутбей пише за „закоравели грешници, пороци и липса на всякакво разкаяние“ и благодари Богу, че е открил „едно-единствено набожно семейство, начело с начетен вярващ“. Интересно е да отбележим, че Преподобният Фокнър често цитира тези думи в проповедите си пред своите паства.