Пътуващите свещеници проповядват пред онези, които нямат своя местна църква. Някои от тях са хора, посветени на делото, начетени и образовани — най-често в Харвард или Йорк. За Преподобния Джотам Сюал от Честървил, Мейн, например, знаем, че е изнесъл 12 593 проповеди в 413 населени места (главно в същия щат) в периода между 1783 и 1849 г. Има и черни овци като например Преподобния Мартин Шефър от Броуд Бей, лутеран, който мамел паството си по най-различни и изобретателни начини, докато накрая хората го прогонили силом.
Повечето свещенослужители от правоверните движения имали сериозни трудности при установяването си за постоянно в щата. Местните хора не обичали калвинистите най-вече заради догматичните им доктрини, но и заради връзките им с правителствените институции. Най-добре приети били баптистите и методистите, и то главно заради проповядваните от тях учения за равенство, равни социални и политически права. Между 1790 и 1820 г. броят на баптистките църкви в щата нараства от 17 на 60. По-късно се създават и църкви на т. нар. свободни баптисти, баптистите на свободната воля, методистите, конгрегационалистите, унитарианците, универсалистите, т. нар. секта на шейкърите, квакерите, милеритите, спиритуалистите, санфордитите, свободните мислители, черните чорапи и прочие.
За съжаление подобни на Шефър все така имало. През 1816 се заражда т. нар. кохранизъм — по името на Преподобния Кохран — харизматичен мъж, за съжаление прелюбодеец и мошеник, придобил огромна популярност, докато бива разкрит и прогонен. Някъде през 60-те години на XVIII век Преподобният Джордж Адамс убеждава своите последователи да продадат домовете си и всичките си притежания, та дори и въдиците и другите рибарски пособия, и да му предадат парите, за да основе колония в Палестина — Обетованата земя. През 1866 г. Адамс се появява в Яфа, където при неизяснени обстоятелства умират 16 души. През 1867 г. той и съпругата му бягат от колонията, обвинени в кражби, злоупотреба с имущество и пиянство. По-късно Адамс отново се появява в Калифорния, където се опитва да основе банка, но миналото му излиза наяве.
Някъде към края на века евангелисткият пастор Франк Уестън Санфорд основава комуна, наречена Шилох (по името на древния палестински град) в Дърам. Важно е да споменем тази дейност, защото съвсем ясно е, че неговото дело е основа и модел за онова, което се опитва да постигне Преподобният Фокнър половин век по-късно.
Санфордовата е култов тип секта, която набира големи суми пари за строителни обекти и задокеански мисии, и наистина изпраща пълни с мисионери кораби по най-далечни части на планетата. Санфорд убеждава последователите си да продадат домовете си и да се преместят във въпросната комуна Шилох при Дърам, само на трийсет мили от Портланд. Десетки от тези хора впоследствие умират там от хронично недохранване и болести. Случилото се говори многозначително, а всъщност и доказва магнетизма на проповедника Санфорд, родом от Боудонъм, Мейн, завършил библейски науки в колежа „Бейтс“, Люистоун; онези хора били готови да вървят навсякъде след него, дори и да умрат за него, а в това и се крие неговото влияние върху по-късните събития.
Санфорд е само на 34 години, когато е създадена и осветена комуната Шилох. Денят е 2 октомври 1896 г. — дата, посочена на Санфорд от самия Господ Бог според собствените му думи. В течение на няколко години на територията й израстват доста и различни сгради на обща стойност над 200 000 долара — огромна сума за онези години, добита от дарения и продажбата на имотите на Санфордовото паство. Главната административна сграда, също наречена Шилох, има 520 стаи и е разположена на терен, побиращ се в кръг с радиус около 400 метра.
Но проблемът идва най-вече от напредващата мегаломания на самия Санфорд и изискването всички да му се подчиняват безпрекословно: той твърди, че Господ го е обявил за втори пророк Илия. Зимата на 1902 се оказва необичайно сурова, хранителните припаси на колонията се изчерпват, избухва епидемия от едра шарка — смъртните случаи са много. През 1904 г. Санфорд е арестуван и изправен да отговаря по обвинения за жестокост към деца и убийство в резултат на тежката зима и лишенията. Намерен е за виновен, но присъдата е обжалвана и по-късно отменена.
Идва 1906 г. и Санфорд отплава за Божи гроб, като взема със себе си стотина от най-верните си последователи в два кораба — „Кингдъм“ и „Коронет“. Следващите пет години те почти непрекъснато са на път — посещават Африка и Южна Америка, макар че подходът им за покръстване е доста далеч от нормалния — двата съда кръстосват край бреговете, а паството пламенно се моли Богу езичниците сами да дойдат при Санфорд. Физическият контакт с онези, които трябва да бъдат обърнати в правата вяра, е почти нулев.