„Кингдъм“ търпи корабокрушение някъде недалеч от западния бряг на Африка, Санфорд се опитва да принуди екипажа на „Коронет“ да отплава за Грийнланд и тогава хората се разбунтуват и го връщат в Мейн. През 1911 г. той отива в затвора с десетгодишна присъда за предумишлено убийство на шестима моряци. Освободен е през 1918 г., заселва се е Бостън и оставя Шилох в ръцете на неколцина от бившите си подчинени.
През 1920 г. в съда са изнесени подробности за ужасяващите условия и лишенията, на които са подложени децата в Шилох. Съдът постановява комуната да бъде разтурена и Шилох се разпада, хората се разпръсват. През май 1920 г. Санфорд обявява, че се оттегля от активна дейност и се премества да живее във ферма в щата Ню Йорк. Оттам се опитва да възстанови комуната, но неуспешно. Почива през 1948 г. на 85-годишна възраст. Комуната Шилох съществува и до ден-днешен, макар и в доста по-различна от първоначалната форма, а паметта на основателя Санфорд все още се тачи.
Знае се, че Фокнър е намирал особено вдъхновение в делото на Санфорд, който доказва, че е напълно възможно да бъде създадена независима религиозна общност с помощта на помощи и продажбата на имуществото на истински вярващите християни. Но опитът на Фокнър да създаде своя собствена религиозна утопия, недалеч от малък град на име Ийгъл Лейк, завършва неуспешно и трагично: в горчиви, язвителни упреци и отчаяние, хората почти умират от глад и накрая изчезват безследно заедно със самия Фокнър. Странна случка, в която можем да намерим и известна ирония.
Глава втора
На следващия ден, след изгрев-слънце, седях в кухничката пред чаша кафе, недовършена препечена филийка с масло и практическите указания за ползване на компютъра. Трябваше да пиша доклад за свършеното по случая на мои клиенти и за момента изключих Джак Мерсие и неговата молба. Отвън едри дъждовни капки се отронваха морно от мокрите клони на брезата пред кухненския прозорец, тежко тупаха на земята — познат, действащ успокоително ритъм след нощния дъжд. По клоните има още от ланшните листа, но навсякъде вече напъпват нови: старият живот си отива, за да даде път на новото. Червеношийка кацна наблизо, изду алени гърдички и запя. Не виждах мъжкия, но вероятно бе недалеч. Няма да е изтекъл май и в гнездото вече ще има яйца, а веселото птиче семейство ще ме буди с песните си рано сутрин.
Когато по WPXT — местния клон на Фокс — започнаха новините, вече завършвах доклада. Доволен бях от написаното и извадих дискетата, за да започна да принтирам. Водещата новина бе за намерените при Сейнт Фройд човешки кости. Случило се бе на предния ден и показаха Клеър Грей, новоизбрания щатски главен съдебен лекар. Пристигаше на местопроизшествието, обута в пожарникарски ботуши и мъжки работен комбинезон. С развяна от вятъра дълга черна коса и професионално безизразно лице, тя слизаше по новообразувания езерен скат.
Набързо бяха стъкмили насипи от чували с пясък, за да задържат водата назад, а изровените след срутване на земни маси кости лежаха полупотопени в кал, тиня и загниваща растителност. Бяха ги завили с голямо платнище, сега вдигнато заради Грей. Предварителен оглед бе направил един от мнозината заместник съдебни лекари, които работят по райони на хонорар. Той бе потвърдил, че костите са човешки, а щатската полиция бе незабавно предала цифров образ на находката в главния офис на съдебния лекар в Огъста. Грей и екипът й се запознали с особеностите на терена и задачата, както каза тя, и веднага потърсили съдействие от главния съдебен антрополог и консултант от Мейнския университет в Ороно. Грей добави, че по-късно през деня ще отиде и в Ийгъл Лейк.
Според репортерката нестабилността на терена изключвала възможността да се използва механизирана техника за изравяне на останките. Най-вероятно било то да стане на ръка — с лопати и по-малки инструменти, болезнено бавно, сантиметър по сантиметър. Журналистката обясняваше всичко това, а някъде зад кадър звучеше протяжният вой и лаят на кучета. Може би се дължеше на техническите характеристики на записа, но звукът имаше особено потискащ и ужасяващ тон, сякаш животните знаеха какво е разкрито на тяхната територия. Виенето нарасна особено много по сила в мига, когато пристигна кола, от която слезе заместник главният съдебен лекар, познат на всички местни като д-р Бил. Причината бе присъствието на двете му специално обучени кучета, настанени на задната седалка — те дразнеха и още повече разлайваха местните псета.