На осемнайсет Уейн отхвърли предложение за работа като помощник-организатор на радващото се на уважение „Австралийски седмичник“ (кръстоска между „6 минути“ и „Групата на Маклафлин“), за да бъде пред камерата — като кореспондент на „Обществено око“ боклук и половина, финансиран от сингапурска групировка. По договор всеки трети епизод трябваше да по казва някой усмъртен или осакатен от некачествен продукт на конкурента на спонсора. Уейн прекара две изтощителни седмици в търсене из цяла Австралия на един-единствен пострадал от хапче, произведено не от „Холофил“. Авторският му откъс „Дюна на смъртта“ бе може би апотеозът на ранната му кариера.
Когато „Обществено око“ изчезна от ефира, той с пренесе партакешите в Америка и засвири втора цигулка в две мъртвородени синдикални издания, преди да се приземи в „Американски маниаци“ като водещ. Всъщност при избора на компанията за водещ той пак заемаше второ място, но превъзхождащият го съперник беше изритан от телевизията заради донос, че живее във фактически брак с известен женен… актьор. Ако човекът беше залягал над домашното си на тема „Уейн“, вероятно щеше да заподозре източника на изтеклата информация.
Докато по имиджа на шоуто още се работеше и се изпробваха всевъзможни цветови варианти, които да се пригодят към непрекъснато променящия се тен на Уейн, той срещна и залюби Долорес Морган — дъщеря на президента на телевизионната компания, по някакво изключително съвпадение. След къс зноен любовен период двамата издухаха към Мексико седмица преди премиерата на шоуто. Със завръщането си в Щатите Уейн се оказа в положението на главна фигура в популярно шоу, с вървящите към него чували с писма на почитатели и ужасяващо обикновена съпруга. Не само досадна, ами и дебелачка.
Но това е друга история. В момента на приземяването на самолета в Чикаго Уейн понита седящата до него Айлийн Мърчовски с какво се препитава.
Екипът пристигна пред „Канкакай Соник“ в шест и петнайсет сутринта и се включи в борбата за място за паркиране с местния телевизионен център и поделенията на няколко от по-големите компании. С помощта на корабен високоговорител Уейн прати по дяволите три репортажа на живо, включително този на сутрешното предаване на собствената си компания. И все пак тактиката му се оказа успешна, защото му разчисти пътя чак до полицейските ограждения, където спокойно можеше да се запрепира с полицаите да бъде допуснат вътре.
Джули съчета огледа на местопрестъплението и изброяването на труповете с бързо проведен координиращ разговор по клетъчния телефон — за запазване на специален половинчасов отрязък същата вечер. Досега не се бяха напрягали да изготвят материал за същия ден, но ако използваха апаратурата и на другия екип на компанията, до десет и половина можеха да са готови с частично излъчване на живо.
Виждайки, че Сканети се кани да изчезне, Уейн му подвикна през целия паркинг, за да го привлече за интервю. Джак присви очи срещу яркото утринно слънце за да различи кой го вика. Отговорът, избран за Уейн, беше среден пръст, придружен с „Да ти го начукам, Уейн!“, изкряскано с пълна сила. За Джак Сканети това съдбоносно пресичане на пътищата с Уейн Гейл не беше първото. Друга история ги свързваше.
Преди няколко години първото американско шоу на Уейн („Суперченгета!“) излъчи телевизионен портрет на Сканети, в резултат на което срещу него бяха повдигнати обвинения за упражнено насилие, сексуално дискриминиране и порочно използване на доказателствен материал. Всичко това продуцентите на шоуто бяха описали на агента на Сканети като творение, искрящо от хвалебствия. Фактическият приблизителен резултат намери цифрово изражение в петдесет хиляди долара — съдебни такси в разразилата се буря от искове за нанесени щети, и подгрятата атака срещу „Сканети за Сканети“. За Уейн всичко това беше минало и заминало. За Сканети — все още незараснала рана.
Тазвечершното специално издание на „Американски маниаци“ събра солидна публика, премачквайки конкуренцията на филмите с участието на Виктория Принсипал („Невръстно дете“, в който тя е майката на неизлечимо болно момче, и „Невероятната история на Конетантайн Юворнос“, разказващ историята на една майка, бореща се да получи опекунство над доведената си неизлечимо болна дъщеря). Сканети не се появи в репортажа, с изключение на един малък кадър, в който размахваше срещу Уейн ръка с предварително разфокусиран от оператора среден пръст — с цел запазване доброто настроение на шефовете. Мики и Малъри гледаха шоуто в стаята си в мотела в Стърлинг, Колорадо, изненадани от професионално свършената си работа, защото бяха позабравили кога кого точно са убили. Малъри беше оценила жертвите на четиринайсет; Уейн покачи цифрата на двайсет.