4.
ДО: ДЕТЕКТИВ ДЖАК СКАНЕТИ
ГЛАВЕН СЛЕДОВАТЕЛ, ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧЕНИЯ
относно МИКИ НОКС И МАЛЪРИ УИЛСЪН
ОТ: СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ КАТРИН ГИНИС
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ЗВЕНО ПО ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ
КЪМ ФБР КУЕНТИКО, ВИРДЖИНИЯ
Получих записката Ви, датирана от 24-ти април, в отговор на молбата ми за информация относно разпределението на следователската работа по убийствата, извършени от Мики Нокс и Малъри Уилсън. Въпреки че „върви на майната си, драскачко нещастна“ може да се квалифицира като форма на по-енергично възражение, подобен уклон към бурна изява на чувства ми се струва изключително не в интерес на успешното приключване на задачата, чието разрешаване, за добро или лошо, ни е възложено съвместно.
Може би ще Ви е интересно да научите, детектив, че съм прочела Вашите книги и съм запозната с оперативния Ви стил, а именно този на вълк-единак с полицейска значка, преследващ жертвата си, движен от инстинкт и обсебен от перченето, което у мъжа се подклажда от продукта на половите му жлези. Допускам напълно, че това може да е желаната характеристика за лидер на специална група за особени поръчения; също така обаче не е излишно въпросните качества да бъдат обуздавани, за да не се стигне до напълно ефективното изключване на какъвто и да било научен анализ на ситуации, а той е в състояние да бъде безценен източник на информация.
Предлагам, детектив Сканети, да обединим усилията си но този случай, вместо да се ловим за гушите. Както вероятно знаете, а може и да не знаете, Изследователското звено по човешкото поведение представлява екип от безрезервно отдадени на работата си професионалисти, сведущи по изграждането на психологически портрети, основани на проведени огледи, разпити, медицинска документация и прочее информация от този род, касаеща заподозрените, която може да бъде използвана, за да се предскажат следващите им ходове и да им се отговори превантивно, т.е. в никакъв случай не по метода на реакция на техните действия, поставящ ни в отчаяното положение да кретаме след убийците по дирята от оставените от тях трупове.
Приложени за Ваша информация изпращам копия от досегашните разговори и разпити, проведени от наши сътрудници. По-голяма част от съгражданите на Мики Нокс от Уилмингтън, Кентъки, са отказали да говорят за него, тъй като, изглежда, тамошната южняшка порода живее като в затворена общност — много са подозрителни към пришълци и подкрепата им за техните собствени хора се запазва, дори когато са серийни убийци.
Все пак успяхме да научим, че през лятото на 1987 година Мики се е срещал с някоя си Дона Уули — изглежда, единствената му приятелка, преди да се запознае с Малъри. Може би най-интересната (и разкриваща характера и скритата му наклонност към насилие) хроника се съдържа в дневника й за посочения период, предаден ни с нежелание. Документът, който също е приложен, датира от лятото на 1987 година. Отделните записки, отнасящи се до Мики, включват и много интригуващи писма, получени от него; само в тях от това, с което разполагаме за него, Мики говори сам за себе си черно на бяло.
Ако по-нататък мога да Ви помогна с каквото и да било, се надявам, че няма да изпитвате никакви притеснения да се свържете с мен.
ФБР Файл № 32061-А17 Док. № 17042
Дело № 914–376
Откъси от дневника на Дона Уули
Мило дневниче. Ура! Училището най-сетне свърши. Всичкото, заедно с допълнителната седмица, през която трябваше да наваксваме пропуснатото заради урагана. Вече бях започнала да си мисля, че завинаги ще си остана първокурсничка. Каси и Карла и аз вече три пъти се „надрусахме“ след последния ден в училище, а още много готини преживявания ни очакват „на хоризонта“. Лято!!!… Оня тип, Мики Нокс, виси на басейна „Пресби“ непрекъснато. Никога не плува, просто си стърчи там с каубойските ботуши. Днес се опита да ни заговори, но Каси го отряза, че не си губи времето със селяци и смахнати. Той не каза нищо. Само се изплю в басейна. Какъв тъпанар!
Мило дневниче. Времето лети, когато си прекарваш готино. Намерих си работа в „Уулуьрт“. Шантаво е да работиш заедно с майка си, но пък е забавно заедно да си караме почивките. Обикновено след работа една компания се занасяме до Спуун Лейк с чудовищния камион на бащата на Боби и там пием „Танкъри“ и вино, което ми е любимото питие. Снощи Мики Нокс беше там и човъркаше нещо по колата си, която не щеше да запали. Носеше си бутилка джин-тоник с вкус на котешка пикня, както ми се стори. Седяхме в колата му и си говорихме почти през цялата нощ. Той определено е „различен“, а хората казват, че точно това е подправката на живота. Той каза, че ще ми напише писмо, защото мразел телефоните.