— Най-страхотната кола, която съм виждал.
Мики Нокс продължи да върви. За всеобща изненада и страх обаче Рандъл се обади отново, този път по-високо:
— Твоя ли е колата, приятел?
Мики Нокс се закова на място. Свали си очилата.
— Да не би да ме питаш дали съм я откраднал? Това ли питаш? — Говореше със забавения ритъм на дребен мафиот, подчертавайки всяка сричка, дори когато ги произнасяше слято. — В такъв случай отговорът ми е „не“. Платил съм добри пари за тая кола.
— Страхотна е! Триста трийсет и пет конски сили, нали?
— Не беше чак такава стока — каза Мики. Изглежда, му правеше удоволствие да обсъжда колата си. — Обаче сега си има монтирана три четвърти състезателна камера марка „Мопар“, комплект куки за катерене4 и двуточково запалване, патент „Малъри“. Направил съм й фината нагласа с динамо и сега конете й са около триста и деветдесет.
— Аз бих убил за такава кола.
— Сериозно?
— Дявол да го вземе, да.
Мики Нокс се усмихна. Когато се усмихнеше, видът му ставаше още по-респектиращ.
— Да ти кажа, и аз бих го направил.
По-късно, от касовите бележки, полицията успя да установи, че Мики Нокс е поръчал два чийзбургера, хамбургер, една нормална и една диетична кока-кола — всичко пет долара и осемдесет и шест цента.
Той извади петдесетдоларова банкнота, за да плати.
Бъд Уилкинс Дребосъка, управител на смяна тази нощ, си държеше телевизор, набутан под щанда, за да може да гледа любимите си предавания, докато Джими се занимава с изпълнение на поръчките в кухненското помещение. Преди седем години, когато започна да мъкне разфокусирания телевизор на майка си, собственикът не му разрешаваше да гледа в най-натоварените часове, но само след няколко месеца го съжали, защото телевизията наистина беше единственото нещо, което бедният човечец имаше на тоя свят. Бъд Дребосъка не беше нисък на ръст, което пораждаше спонтанно любопитство по какъв начин се е сдобил с прякора си. Допълнително масло в огъня наливаше фактът, че никога не се бе женил.
Мики Нокс мълчаливо наблюдаваше няколкото лъснали от мазнина хот-дога, въртящи се в осветената витринка, и чакаше поръчката си.
Ако Дребосъка беше гледал новините по канала „Екшън 7“ същата вечер, щеше да е видял репортажа на живо на журналистката Али Брий — бръчките около очите й се губеха в лъчите на камерата, тя живо описваше сцената зад гърба й: три полицейски коли, екип за оглед на местопрестъплението, линейката на съдебния лекар. Униформени полицаи развиваха втора ролка жълта лепенка, обграждайки двуетажната къща на Хикамор Лейн 113, от превития стълб на старата метална ограда до дъбовия дънер с изрязаните на него букви „М и М“.
Ако Дребосъка Уилкинс беше гледал канала „Нюз Стар 4“, нямаше начин да подмине снимката на Мики Нокс от гимназията в Лансинг, на цял екран, съпроводена с репортерското описание на начина, по който Ед Уилсън е бил удавен в бидон. Щеше да е научил, че полицията от пет щата издирва Мики Нокс и Малъри Уилсън. Щеше да знае, че животът му е в непосредствена опасност.
Дребосъка Уилкинс гледаше „Семейство Бънди“5.
— Как да не ти се прище да изчукаш Кели Бънди? — попита той Мики, докато му връщаше рестото. — Погледни я само как си върти задника и ще се побъркаш. А само като си помислиш, че намазва старият Ал. Малко чук-чук от време на време.
Мики напълни до половината една пластмасова чашка с кетчуп, изсипа отгоре пласт сол и доля с кетчуп. Дребосъка доразви мисълта си.
— Я си помисли — що така Ал никога не ще да чука жена си? Знаеш ли що? Щото чука дъщеря си. Това е истината, кълна се в Бога. А знаеш ли защо никога не показват в кадър стаята на Кели? Защото е като храм на садо-мазо, затова. Бичове, вериги, всичко. Той я завежда там, завързва я и се започва. Ами помисли де! Ти си Ал Бънди, животът ти е скапан, няма за какво да живееш. Защо да не опиташ малко от собственото си производство? Неговата собствена дъщеря, правена от неговите сперматозоиди.
— Горе-долу като да си изсмучеш собствената патка — каза Мики.
— Абсолютно, мамка му. Щях да бъда най-щастливият човек в Илинойс, ако можех да го направя.
— Можеш — каза му Мики Нокс, разбърквайки солта в кетчупа със сламка. — Повярвай ми, можеш.
Дамската тоалетна на „Канкакий Соник“ беше затрупана с цял арсенал от артикули за поддържане на косата, невиждани от повечето американци след края на ерата на Нанси Синатра. Челно място между предлаганите фризьорски артикули заемаше тежката цяло кило кутия „Аква Нет“, с цена два долара и трийсет и девет цента в магазините „Уол-Март“. Подсигурявайки не само обем, но и ветроустойчивост, подробност от съдбоносно значение при возенето в кабриолет или на задната част на пикап, „Аква Нет“ оставяше далеч назад разните мусове и гелове с предлаганата изящна здравина.
4
Комплект куки за катерене — закачват се отпред за колата и се използват, както при дърпане от друга кола, така и за автомобилен „алпинизъм“. — Б.пр.