Предоставянето на подобни възможности се съпровождаше с поемането на съответни отговорности, затова жените в „Канкакий Соник“ бяха определили предната част на тоалетната около мивките и огледалата като зона „тук не се пуши“. Канкакийска легенда разказваше как преди няколко години една първокурсничка си изгорила косата до корен след запалването на струя „Аква Нет“ от цигара, оставена наблизо. Косата й така и не пораснала и тя била принудена да стане лесбийка в Мисури. Апокрифна история, най-вероятно, но негласният договор между жените в „Соник“ имаше силата на закон: пуши отзад, преди да си пръскаш косата.
Така че със запалването на своята „Малборо“ до мивките Малъри наруши едно общовалидно табу — деяние, чиято опасност можеше да се постави на едни везни само с убийство или с това да духаш на заек-първокурсник. Волята на закона трябваше да бъде наложена от Тина Хопкинс, като най-старша сред присъстващите.
— Загаси тая шибана цигара — каза тя на Малъри, без нито нотка колебание. Останалите момичета несъзнателно се отдръпнаха крачка назад, разчиствайки място, в случай че се стигнеше до показване на нокти.
— Извинете? — попита Малъри. — Какво казахте?
Тина не си губи времето да повтаря, а спокойно се пресегна, измъкна цигарата от устата на Малъри и я пусна под струята гълголеща вода в мивката. Угарката, с отпечатъци от оранжево-червено червило, се понесе за кратко в миниатюрния водовъртеж, после каналът я всмукна.
В тоалетната се възцари тишина. Тина и Малъри кръстосаха погледи: две змии, правещи кръгове една около друга в пясъка. Тина бранеше положението си срещу новоизлюпената натрапница, довлякла се кой знае откъде с финото си кръстче и ботушите си тип „изпукай ме“. Реномето й пред жените от „Соник“ със сигурност щеше да се повиши след случката. Щеше да се роди нова легенда как Тина Хопкинс дала урок на курвата, дошла да им отмъкне приятелите.
Малъри първа отклони поглед и избута Тина, за да влезе в един от клозетите. Едно на нула за „Соник“.
— Тъпа кучка — каза възгордяната от победата си Тина, докато Малъри заключваше вратичката на клозета.
Докато пикаеше, Малъри чуваше сподавения им шепот. Осъждаха я. Преценяваха я. Сравняваха я. Сподавен смях, внезапни кикотения, шъткания. Без да спира да пикае, Малъри извади оранжево-червеното си червило, написа „М и М“ на вратичката и загради буквите с голямо, тънко изрисувано сърце.
Изчака водата от казанчето да изтече докрай, отключи и застана лице в лице с враговете си, наредени в шпалир чак до вратата на тоалетната. Малъри тръгна, после спря пред Тина, която бе застанала точно до изхода, и й рече със сладичък глас:
— Мога ли да те попитам нещо?
Тина не отговори, само леко се усмихна.
— Съжаляваш ли за това, което направи току-що?
Изпънала гръб, с вдигната коса, Тина беше поне с пет сантиметра по-висока от Малъри.
— Долна курветина — каза тя.
Малъри отстъпи една крачка. В очите й безпогрешно можеше да се разчете тъга. Ръцете й се свиха в юмруци.
— Разбираш ли, не мога да понасям такива неща. Наистина не мога да понасям, когато хората се ебават с мен. И знаеш ли защо? Защото едно момиче не може просто да го ебават цял живот, без да си го върне.
С едно-единствено рязко движение Малъри сграбчи Тина за лепкавата коса, дръпна я и юмрукът й моментално се заби под гръдната кост. Останала без въздух, Тина нямаше как да се противопостави. Малъри заблъска главата й в машината за подсушаване на ръце. Главата на Тина пропука огледалото на две места, после шумно се удари в ръба на порцелановата мивка. Съдебните лекари впоследствие установиха, че смъртта й е настъпила при четвъртия удар от всичко единайсетте — в мивката, стената и пода. Едната й китка също бе счупена, неизвестно как.
Най-близо до изхода беше първокурсничката Кери Джейкъбсен. Докато останалите момичета се бяха вторачили шокирани в зрелището, тя успя да открехне вратата, но Малъри я затръшна с шут. Две от дъските се пропукаха.
— Я ми кажи къде си тръгнала! — изкрещя Малъри и простотията й пролича съвсем ясно. Сгащена между вратата и стената, Кери беше безпомощна. Малъри се провикна с пълно гърло към салона:
— Мики! Миличък, ела тук!
Крясъкът на Малъри накара Мики да пусне двете кока-коли и чашката с кетчуп на земята и да хукне към клозета.
По белия под се проточи плътна червена ивица, по-късно взета погрешно за кръв от новоназначения заместник-следовател по убийствата.