Докато Мики стигне до вратата на тоалетната, Малъри успя да забие токчето на евтиния си ботуш от груба кожа — нейната запазена марка оттук нататък, в бузата на безжизненото лице на Тина — триумфална поза, изключваща всякакво двоумене по въпроса кой е победителят в препирнята. Всички момичета се бяха скупчили до стената като палета при гръмотевична буря. Две все пак успяха да се заключат в един от клозетите.
Извадил своя „Магнум 357“, Мики погледна изненадано Малъри и попита:
— Къде ти е патлакът?
— Забравих го в колата — каза Малъри.
— Какво?
— Добре де, добре, сгафих — викна тя. — Слязох само да се изпишкам.
— Мал — започна Мики с покровителствен тон, — ако всеки път ще ми се налага…
— Добре де, добре, да му се не види! — каза раздразнено Малъри. — Ще свършиш ли някаква работа, или ще трябва да си правя разходка до колата и обратно, докато се надърдориш?
Мики свали предпазителя на магнума.
— Само ми кажи кой, мило.
Малъри се понамръщи глезено; гласът й изтъня от злобно тържество.
— Сичките.
Зашеметени като дивеч, попаднал в светлината на фарове, първи паднаха капитанките на отбора по гимнастика, последвани от ораторката, произнесла прощалното слово при завършване на учебната година. Кери Джейкъбсен атакува изненадващо Мики и го свари неподготвен; наложи се Малъри да я смъкне от гърба му и с два шута да я просне в ъгъла, където вече беше лесна мишена. Просто за да вземе и тя някакво участие, Малъри обля две момичета с „Аква Нет“ и те се загърчиха, сякаш ги обработваха с киселина. Страданията им не продължиха дълго.
Клозетните помещения са предвидени за осигуряване на спокойно уединение, не и на защита, така че вратичките им се разхвърчават при първия шут. Двете лидерки на агитка, Мери Проктър и Джуди Кейн, се бяха качили върху тоалетната чиния и се тресяха от ужас. Мики натисна спусъка и с един изстрел прониза и двете. Момичетата се свлякоха по стените на клозета — едното по лявата, другото по дясната.
Джуди Кейн, по-русата, извади късмет — тялото на Кери беше поело достатъчно от скоростта на куршума, та да не направи и нейните вътрешности на миш-маш. Хирурзите в намиращата се наблизо Общинска болница на Канкакий успяха да я натъкмят след шестнайсет часа операции.
Тя беше единственият оцелял от събитието, прочуло се като „Касапницата в тоалетната в Канкакий“.
Докато Мики и Малъри се измъкваха от тоалетната, Джими, готвачът, прояви самоинициатива и избра пожарогасителя като възможно най-добро отбранително оръжие. За свое нещастие обаче той не беше присъствал на задължителната инструкция по пожарна безопасност в „Соник“, по време на която щеше да научи да издърпва червения щифт преди да стисне дръжката. Тъй като щифтът си остана на място и дръжката не поддаде, Мики получи възможността да гръмне директно в пожарогасителя и резултатът беше кървава пяна на пътеката пред телефонните апарати.
Дребосъка Уилкинс пък се предаде без никаква съпротива. Два бързи среза с ловджийски нож и кръвта му рукна. Мики си помисли да превърне одевешната си заплаха в реалност, но нямаше нито време, нито желание да разкопчава дънките на Дребосъка, така че прояви малко въображение и натика в устата на сладострастника един от хот-договете, въртящи се във витрината
Отвън, на паркинга, където звуците на стрелбата не се бяха извисили над конкуриращите децибели на радиото, един от най-добрите предни защитници от национален мащаб, Трой Хасуел, се подпираше на доджа и разглеждаше разпръснатите върху седалката касети. С насочен пистолет, Мики го накара да се отдалечи на крачка от колата, преди да го застреля. Седалките не бяха кожени, но както и да е, защо да се цапат?
Малъри извади патлака си от жабката на колата и проведе акция за прочистване със стопроцентова ефикасност от западната страна на бистрото, а пък Мики се захвана с източната. Всичко живо се разбяга. Трудно е обаче да надбягаш куршум.
Защитникът Лари Дийн се провали сам.
— Хей, ти — обърна се Мики към побърканото от страх момче. — На тоя свят има два вида хора — форд и шевролет. Ти от кои си?
— Не… не знам — проплака Лари. — Форд?
— Грешка — каза Мики и се прицели. — Да беше казал шевролет, можеше и да те оставя да живееш.
В крайна сметка от масовия разстрел на паркинга на „Соник“ оцеля единствено запаленият почитател на „Додж“ Рандъл Кревниц. Той получи награда за написването на хвалебствената възпоменателна реч, включена в годишника на гимназията в Канкакий.
Всичките му приятели бяха мъртви.
2.
Детектив Джак Сканети пристигна на местопрестъплението в три и двайсет и пет сутринта, ескортиран от цяла кохорта полицейски коли с пуснати сирени през последните сто и петдесет километра от Чикаго — изпитание за неограничеността на скоростните възможности, предоставяни от мрежата на американските магистрали. Друг защитник на закона и обществения ред едва ли би прибягнал до употребата на пронизително пищящите сирени в час, когато движение почти няма, но за Сканети двата тона на виеща сирена бяха сред най-приятно галещите ухото звуци. Те напомпваха тялото му с еуфория, до която не го беше докарвал нито един химикал, а в никакъв случай не може да се твърди, че Сканети не беше опитвал. Километри напред светът биваше предупреден каква беля ще му се стовари. Страх, благоговение и смърт. В деня на Страшния съд ангелите Божии щяха да се появят не на коне, а зад воланите на фордове.