Мики затвори вратите зад тях. Камерата последва Мики и Малъри надолу по стъпалата, вън от затвора, на свобода. Дървета. Птички. Никакви решетки.
Това, което камерата пропусна да запише, бяха стотиците обладани от бяс затворници, пробили обръча на охраната, за да се насочат на бегом към Макклъски с пушки, прътове, ножове, натрошени столове и всичко, попаднало им подръка.
„Преди да излезе и да затвори вратите, Мики накара Прус да влезе в коридора, тъй че нямаше начин да се измъкнем. Започнахме да стреляме в мелето и ония падаха с дузини, но отзад прииждаха още повече. Нямаха свършване“ — припомня си Девлин.
Макклъски се изкачи на решетките на вратите и размаха единственото средство за защита, с което разполагаше — палката си, в жалък опит да възпре озверялата тълпа и да отърве кожата си. Смъкнаха го от решетките и си го запредаваха над главите, сякаш беше на концерт на някоя хеви метъл група. Тогава, по някое време, и сърцето му ще да се е пръснало.
„Последното нещо, което видях, преди да падна и да загубя съзнание, беше главата на Макклъски, набучена на кол и вървяща от ръка на ръка през тълпата.“
Девлин бил затиснат от телата на свои убити другари и също помислен за убит.
19.
Противно на законите на логическото мислене, Мики и Малъри Нокс просто си бяха излезли през парадния вход на най-усилено охранявания затвор в Америка, без да използват за целта нищо друго освен две автоматични пушки, вързани с опрени дула до гърлата на заложниците им.
Камерата продължаваше да навърта лента и нито щатската полиция, нито Националната гвардия, нито патрулите на пътната полиция посмяха да нарушат заповедта на Мики Нокс да не се изпращат превозни средства с опознавателни знаци на официалните власти по дирите на караваната на „Американски маниаци“.
Което остави възможността само на немаркирани коли да последват Мики и Малъри при сбогуването им с Джолиет.
Едно от тези превозни средства беше колата, наета от Катрин Гинис.
Посред цялата бъркотия по пътищата, дължаща се отчасти на наскоро завършилия „Супербоул“, отчасти на тийнейджъри-мародери, издевателстващи над останалите участници в движението, за да улеснят безследното изчезване на Мики и Малъри, караваната съумя да се отърве от компанията на почти всички свои преследвачи. И последните, успели да се справят с препятствията в преследването, се отказаха от него, когато, съвсем неочаквано, Мики свърна по някакъв селски път, а от задната част на караваната изхвърча Дънкан Хомолка. Резултатът, освен в пищенето на спирачки и пушенето на гуми, се изрази във верижна катастрофа на четири коли, опитали се да избягнат търкалящото се тяло.
Съдбата беше решила, както се оказа, да има още едно, последно препятствие по пътя на бегълците.
Късметът на Катрин Гинис доста проработи при избора й да поеме в южна посока по областен път N5. Мики Нокс беше избрал същия път, само че точно обратната посока. Двете превозни средства се разминаха със скорост сто и десет километра в час, което принуди Гинис да намали почти до нула, преди да направи завой и да се впусне подире им. Обикновен обратен завой, без гъзарско свирене на гуми. Четири години стаж в трафика на федералния окръг Колумбия я бяха научили, че който бърза, бавно стига.
Тя засили „Форд Таурус“-а до над сто и тридесет километра в час — най-голямата цифра, изписана на километража й. Ако се беше опитала да осъществи връзка посредством клетъчния си телефон, за да предаде местонахождението на семейство Нокс, а почти сигурно е, че е възнамерявала да го направи, щеше да установи, че целият честотен спектър е плътно запълнен от полицейски жаргон.
Сигурно си е давала сметка, че няма начин да спре караваната — с голи ръце срещу въоръжените до зъби, както личеше по всичко, Мики и Малъри. Най-безопасният план включваше проследяването от разстояние, намирането на свободна телефонна линия и уведомяването на полицията къде да блокира пътищата. Стандартна оперативна процедура, изисква се единствено разсъдливост и благоразумие.
Но Катрин Гинис беше прекарала твърде голяма част от живота си зад бюро на ФБР. Други обираха славата, докато тя прехвърляше купища и купища книжа, от които зависеше успехът на покрилите се със слава.
Катрин пришпори двигателя отвъд червената линия.
„Таурус“-ът се блъсна в задната броня на караваната със сила, която изкриви решетката му и натроши и двата предни фара.
Раздрусването беше пълна изненада за пътниците в караваната. Малъри дръпна затвора на карабината си и се запъти да се разправи с новопоявилата се заплаха.