— Защо не се откажат, бебчо? — надвика тя рева на двигателя.
Отговор й беше предложен от Уейн:
— Вълкът не знае защо е вълк и сърната не знае защо е сърна. Просто Бог така е сътворил света, нали, Мики?
Горепосоченото изречение по-късно доведе психолозите до извода, че по това време Уейн е страдал от синдрома на Пати Хърст, т.е. непоносимият за него ужас на ситуацията го е подтикнал да изпита симпатия към похитителите си.
Други щяха да заключат, че е просто идиот.
Мики се усмихна и рязко изви кормилото, опитвайки се да избута „Таурус“-а в канавката.
— От лявата ти страна, Мал! — извика той.
Малъри се прицели. Оуен Трафт наблюдаваше развоя на събитията, залепил лице за задното стъкло на караваната. Времето забави хода си, докато очите му неотстъпно следяха Катрин Гинис зад волана, чертите й, сковани от решението да унищожи караваната или да умре.
Без да отмества поглед от „Таурус“-а, той събу обувките и чорапите си и разкопча ризата.
— Какво нравиш, по дяволите? — извика Уейн на голия-голеничък мъж, застанал в задния край на караваната.
— Остави го на мира — обади се Малъри. — Струва ми се, че той има да изпълнява някаква мисия. Може би е ангел или нещо подобно, изпратен да ни помогне. Да ни избави от злото.
Ангел или не, Оуен се беше свил до задната врата гол както го е майка родила. Вихрушка разпръсна всички книжа в караваната, когато Оуен отвори. Мики не отпускаше педала на газта и за секунда.
Гинис беше изостанала на около петнайсет метра, за да се предпази от очакваната градушка от куршуми.
Вместо това зърна фигурата на гол мъж, приклекнал в позата на магическа статуетка до отворената задна врата на караваната, с поглед, впит в колата й. Преди да успее да реагира, голото тяло вече се носеше към нея.
Във въздуха Оуен Трафт се сгъна в позата на зародиш — упражнение, прецизирано още от детството му, пред летните дни, прекарвани на градския басейн. Предната част на човешкото гюлле се оказа основата на гръбначния му стълб, чието съприкосновение с предното стъкло го раздроби на хиляди парченца и така цялото му тяло проникна в кабината. Смъртта на Гинис настъпи от строшаването на три прешлена на врата й. Въздушната възглавница в кормилото изскочи по-късно, когато колата се преобърна в една от канавките.
Малъри се настани отново на мястото до шофьора.
— Видя ли какво стана, Мики? Той полетя. Кълна се в Бога, видях го да лети. И кой после казва, че такива глупости не били за вярване?
— Пълна мистерия, бебчо — отвърна той и я погали но лицето. — Кой може да каже истина ли е, не е ли? Ама сериозно, кой би могъл да каже?
Подготвяйки екипировката и себе си за последното интервю в кариерата си, разположил се на фона на буйно цъфтящата флора на илинойския селски пейзаж, Уейн Гейл правеше впечатление на човек спокоен и съсредоточен. Въпреки многобройните си синини и порязвания, плюс дупката от куршум в едната си ръка, или може би точно заради тях, той представляваше убедително въплъщение на отдаден на професията си военен кореспондент. Не прекалено самоуверен, но не и по-малко от необходимото.
Картината, която най-сетне достигна до американските домове, от време на време губеше синхрона си и това бе съвсем нормално, като се имаше предвид през какви изпитания бяха преминали и хората, и камерата, но ясно се разбираше за какво става дума.
— Аз съм Уейн Гейл, но за нещастие вече няма възможност да излъчваме „на живо“. Аз съм ранен, а никой от екипа ми не е сред живите.
Малъри стоеше зад камерата и си играеше с копчетата за промяна на разстоянието и фокуса, изпаднала в закачливо настроение сега, когато наблизо не се забелязваха преследващи ги полицаи.
— Напуснах жена си и приятелката ми ме заряза — продължи Уейн, възползвайки се от положението си да вмъкне във фабулата и личната си мелодрама. — Излязохме през парадния вход, качихме се в караваната и отпрашихме. Когато патрулни коли се опитаха да ни преследват, Малъри Нокс уби заместник-шерифа Дънкан Хомолка и изхвърли тялото от задната врата.
Всъщност Малъри изблъска Хомолка съвсем жив и фактът е, че той оцеля, но представена в този вариант, случката беше по-подходяща за телевизионен репортаж.
— Мики уведоми властите, използвайки радиостанцията ми за връзка с полицията, че със сигурност ще бъда следващата жертва, ако не се откажат от преследването. Нямам представа защо от пейзажа отсъстваха хеликоптери. Предположението ми е, че събитията се развиваха твърде бързо, за да могат да бъдат направени необходимите приготовления. Ние току-що отбихме от пътя, за да осъществим това интервю. Напрежението се покачва…